Ще дойде ден,, когато нормалните хора ще трябва да се освидетелстват, че са нормални...

Ще дойде ден,, когато нормалните хора ще трябва да се освидетелстват, че са нормални...

НЯКОЙ ДЕН И ПУТИН ЩЕ СИ ОТИДЕ, НО РУСИЯ ЩЕ ОСТАНЕ.

ЩЕ ОСТАНЕ И СРАМА НИ ОТ НАСАЖДАНАТА ОМРАЗА!

"АЗ ОБИЧАМ РУСИЯ! Обичам света, обичам хората… Аз съм „ФИЛ“...

Вчера един мой фейсбук приятел в лично съобщение, вместо аргументи, както ми бе обещал, срещу това, което пиша, ме попита „Вие русофил ли сте?“ Въпросът ме изненада и хвърли в размисъл… Каква съм аз? Фил или Фоб?

Да, аз обичам Русия.

Защо? Не мога да дам точен отговор… Когато става въпрос за чувства – никой не може да го направи. Защо обичаме един/а/, а не друг/а/, дори да са близнаци?….

„Химия“?!

Потърсих обяснение на русофилството в Уикипедия. „Русофилството е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Корените на русофилството са свързани с православните традиции и славянофилството.“

Сигурно е така. Но прави впечатление, че никъде не е спомената любов към система на управление.

Изхвърленият, от защитниците на „демокрацията“, Достоевски, е получил смъртно наказание, заради бунта си срещу управлението на Николай Първи – отдавна забравен от света, за разлика от гения – дар от Бога за човечеството… Прокофиев, Стравински, Чайковски, Плисецкая, Чехов и Булкаков и още и още – гордост за човечеството учени, хора на културата и изкуството… Спортисти. Всички те са част от Русия и твърда – неразрушима база на русофилството… И Путин ще си отиде… Русия ще остане и тогава, може би човечеството ще се засрами, заради насажданата омраза….

Аз съм Русофил, това прави ли ме нечий „Фоб“?

Обичайки Русия, трябва ли да мразя другите народи?

Израсла съм с Братя Грим, Жюл Верн, Виктор Юго, Джек Лондон, Кронин и Дикенс. Обожавам Едит Пиаф, „Пинк флоид“ Елвис, Махалия, Тина и Гершуин, „Металика“, Бийтълс, ….

Да мразя ли Испания, заради Франко – да се лиша от Лорка, Саура, Гадес…

Да мразя ли Франция заради Наполеон?

Да ненавиждам ли Англия, заради оръжието, с което е снабдявала турската армия в Освободителната война или заради хвърлените над София бомби, при нито един наш участник във войната?

Да мразя ли Америка, заради стотиците хиляди загинали в Хирошима и Нагазаки и още милиони по света…

Да мразя ли Италия, заради Мусолини и да се откажа от Верди, Пучини, Паганини или от любимия ми Джани Рудари?…

Да мразя ли Германия Да обвинявам ли целият немски народ заради умъртвяването на 6 милиона невинни евреи, в това число хиляди деца и съсипаният живот на десетки милиони участници във войната… Заради Хитлер, да се откажа ли от Вагнер и Бах?… Да не чета Гьоте Ремарк, Т. Ман?…

Или вкупом всички да мразя, Кралете, Императорите, президентите и колониалните им политики, насилственото насаждане на техните култури и унищожаване на самобитността на десетки народи… Да ги мразя ли заради зварствата им, оставили неизличими следи върху живота на поробените от тях …

Обичам народите, до която култура съм се докоснала и не мога да ги съдя, заради политиките на управленците им, често насочени срещу самите тях…

Но към Русия питая особена, необяснима обич.

И странно, че не славянин, а Уйлям Гладстон /английски политик – либерал/е прозрял генезиса на тази любов.

„Каквото и да се говори за някои страници в руската история, с освобождението на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство, Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, каквито историята познава, една услуга, която никога не ще се заличи от благодарната памет от народите.“

Обърнали гръб на историята, забравили поуките й, все по-тъжно и срамно става, да пригласяме и гледаме, как насаждана с години омраза между два народа, се изражда в братоубийствена война. Как, особено ние славяните, през труповете на децата, братята и сестрите ни, безсрамно размахваме пръст и сочим политически коректно, виновника… Как услужливо наливаме масло в огъня и лицемерно хленчим, отчитайки броя на жертвите, като головете на футболен мач.

Поставяме във фейсбук, посмъртно произведените герои от едната и другата страна, забравяйки, че това няма да смъкне черните забрадки от главите на майките, нито ще пресуши сълзите на сираците…

ДА! АЗ СЪМ И „ФОБ“!

АЗ СЪМ „ФОБ“ НА ВСИЧКИ ВОЙНИ И ВОЕННИ СЪЮЗИ,както и да ги кръщават, вечно печелившите гешефтари – войнолюбци!"

Нешка Робева

НЯКОЙ ДЕН И ПУТИН ЩЕ СИ ОТИДЕ, НО РУСИЯ ЩЕ ОСТАНЕ.

ЩЕ ОСТАНЕ И СРАМА НИ ОТ НАСАЖДАНАТА ОМРАЗА!

"АЗ ОБИЧАМ РУСИЯ! Обичам света, обичам хората… Аз съм „ФИЛ“...

Вчера един мой фейсбук приятел в лично съобщение, вместо аргументи, както ми бе обещал, срещу това, което пиша, ме попита „Вие русофил ли сте?“ Въпросът ме изненада и хвърли в размисъл… Каква съм аз? Фил или Фоб?

Да, аз обичам Русия.

Защо? Не мога да дам точен отговор… Когато става въпрос за чувства – никой не може да го направи. Защо обичаме един/а/, а не друг/а/, дори да са близнаци?….

„Химия“?!

Потърсих обяснение на русофилството в Уикипедия. „Русофилството е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Корените на русофилството са свързани с православните традиции и славянофилството.“

Сигурно е така. Но прави впечатление, че никъде не е спомената любов към система на управление.

Изхвърленият, от защитниците на „демокрацията“, Достоевски, е получил смъртно наказание, заради бунта си срещу управлението на Николай Първи – отдавна забравен от света, за разлика от гения – дар от Бога за човечеството… Прокофиев, Стравински, Чайковски, Плисецкая, Чехов и Булкаков и още и още – гордост за човечеството учени, хора на културата и изкуството… Спортисти. Всички те са част от Русия и твърда – неразрушима база на русофилството… И Путин ще си отиде… Русия ще остане и тогава, може би човечеството ще се засрами, заради насажданата омраза….

Аз съм Русофил, това прави ли ме нечий „Фоб“?

Обичайки Русия, трябва ли да мразя другите народи?

Израсла съм с Братя Грим, Жюл Верн, Виктор Юго, Джек Лондон, Кронин и Дикенс. Обожавам Едит Пиаф, „Пинк флоид“ Елвис, Махалия, Тина и Гершуин, „Металика“, Бийтълс, ….

Да мразя ли Испания, заради Франко – да се лиша от Лорка, Саура, Гадес…

Да мразя ли Франция заради Наполеон?

Да ненавиждам ли Англия, заради оръжието, с което е снабдявала турската армия в Освободителната война или заради хвърлените над София бомби, при нито един наш участник във войната?

Да мразя ли Америка, заради стотиците хиляди загинали в Хирошима и Нагазаки и още милиони по света…

Да мразя ли Италия, заради Мусолини и да се откажа от Верди, Пучини, Паганини или от любимия ми Джани Рудари?…

Да мразя ли Германия Да обвинявам ли целият немски народ заради умъртвяването на 6 милиона невинни евреи, в това число хиляди деца и съсипаният живот на десетки милиони участници във войната… Заради Хитлер, да се откажа ли от Вагнер и Бах?… Да не чета Гьоте Ремарк, Т. Ман?…

Или вкупом всички да мразя, Кралете, Императорите, президентите и колониалните им политики, насилственото насаждане на техните култури и унищожаване на самобитността на десетки народи… Да ги мразя ли заради зварствата им, оставили неизличими следи върху живота на поробените от тях …

Обичам народите, до която култура съм се докоснала и не мога да ги съдя, заради политиките на управленците им, често насочени срещу самите тях…

Но към Русия питая особена, необяснима обич.

И странно, че не славянин, а Уйлям Гладстон /английски политик – либерал/е прозрял генезиса на тази любов.

„Каквото и да се говори за някои страници в руската история, с освобождението на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство, Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, каквито историята познава, една услуга, която никога не ще се заличи от благодарната памет от народите.“

Обърнали гръб на историята, забравили поуките й, все по-тъжно и срамно става, да пригласяме и гледаме, как насаждана с години омраза между два народа, се изражда в братоубийствена война. Как, особено ние славяните, през труповете на децата, братята и сестрите ни, безсрамно размахваме пръст и сочим политически коректно, виновника… Как услужливо наливаме масло в огъня и лицемерно хленчим, отчитайки броя на жертвите, като головете на футболен мач.

Поставяме във фейсбук, посмъртно произведените герои от едната и другата страна, забравяйки, че това няма да смъкне черните забрадки от главите на майките, нито ще пресуши сълзите на сираците…

ДА! АЗ СЪМ И „ФОБ“!

АЗ СЪМ „ФОБ“ НА ВСИЧКИ ВОЙНИ И ВОЕННИ СЪЮЗИ,както и да ги кръщават, вечно печелившите гешефтари – войнолюбци!"

Нешка Робева