ШУРОБАДЖАНАЦИТЕ УБИВАТ

Едно време един от най-големите крадци на прехода в България каза, че всички сме шуробаджанаци в тази държава. Не знам той колко баджанака има, но краде за всички шуреи, шуренайки, балдъзи, стринки, чинки, калековци, вуйни и вуйчовци, че и за правнуците им отгоре.

Най-голямото проклятие в България е да ти умрат връзките. От едно време се знае, че няма никакво значение колко акъл имаш, какво образование имаш. Важното е на кого си човек. Едно време беше да си човек на партийния секретар и важен другар, а сега на съответния политически дерибей, съдия, прокурор или кмет. Но принципът си остава същия - законът е врата у полето за човека на Човека.

Някакво мазно лекенце, синче на маминка и татинко, работещи във важни институции в съдебната система и изпълнителната власт, прегазило с АТВ-то си майка и син. Майката я чакат за най-страшното, докторите нямали надежда. Детето май още не се знае. Синчето на маминка и татинко е под домашен арест. А той е УБИЕЦ! Умишлен убиец, защото да караш АТВ по такъв начин, ако не си невменяем и то освидетелстван, би трябвало да знаеш какво може да стане. 

Само, че правосъдието е за плебса, важните Човеци и техните отрочета не влизат в затвора. Или ако влязат, е за съвсем кратко време. Докато жертвите им гният в гробовете, човеците на Човека ходят на свобода, веселят се и може би отново убиват. А народът се надява на правосъдие.

Системата "човек на Човека" ни убива. Законите не важат за човека на Човека. Както и за самия Човек, който често сам ги внася, одобрява и прилага. 

Шуробаджанащина. Звучи малко балкански. И витиевато. Аз бих я нарекла система "мазни навързани свински черва". Със същото съдържимо. И вонята на тази корупция и шуробаджанащина се носи като над морга.

Елена Гунчева-Гривова