Поредна брутална схема, свързана с източване на бюджета на министерството на културата разкриха наши източници. Основно действащо лице отново е шефът на Съюза на артистите в България Христо Мутавчиев, заедно с “нежния си ортак” Илко Ганев.
Този път далаверата е свързана с усвояване на пари за изграждане на почивна база на артистите край Ахтопол.
След като в предишна статия разкрихме как от
благотворителния концерт на Лили Иванова тесен кръг от хора си е напълнил джобовете доста прилично, сега идва ред да разкрием и
Ахтополската далавера.
Основният въпрос, който информаторите ни задават е как Христо Мутафчиев, Мариан Бозуков и т.нар. „педерастичен“ клан на Илко Ганев ограбват българската култура.
След като Лили Иванова обяви последните си концерти и поредните „благотворителни“ инициативи, група дейци на културата решиха, че мълчанието вече е невъзможно. „Направихме си точна сметка“, казват те. И разчетите ни сочат директно към Христо Стефанов Мутафчиев — председател на Съюза на артистите в България (САБ), когото сценичните работници наричат „най-крадливия човек в българската култура“.
Според източниците ни, събраните 630 820 евро от благотворителния концерт вече са „изчезнали“ — изхарчени не за актьорите, а за схеми, приятелчета и луксозни апетити. Но това е само върхът на айсберга.
Сега идва ред на “Ахтополската далавера” и разяснения как точно работи схемата.
Докато обществеността се чуди къде отиват „благотворителните“ пари, вътрешни документи разкриват системна и добре организирана схема за прехвърляне на държавни капиталови разходи в частна собственост.
На 25 септември 2024 г. в София Христо Мутафчиев подписва Договор за наем с Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“.
Цитат от договора сочи следното (Чл.1):
„НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ част от своя недвижим имот за поставяне на 2 бр. бунгала тип „Макси“ с обща застроена площ 80,24 кв.м. ... за временно и възмездно ползване“
Наемът е символичните 600 лева годишно за 20 години. Теренът е в Ахтопол, местност „Куросията“, собственост на САБ.
Само седмици по-рано Мариан Бозуков (директор на театъра и бивш председател на местната структура на САБ) е поискал и получил 47 600 лв. капиталови разходи от Министерството на културата — 34 000 лв. за двете бунгала + 13 600 лв. за „СМР 40%“ (инфраструктура и летен театър).
Каква е играта?
САБ предлага „проект“ за възстановяване на летния лагер в Ахтопол. Всеки театър е разпоредено да „кандидатства самостоятелно“ за определен брой бунгала. Министерството на културата отпуска лимити. Театърът плаща на фирма, „предложена“ от САБ, а бунгалата се монтират върху частна земя на САБ. След 20 години театърът или ги маха, или моли за нов договор. САБ печели готова инфраструктура за своя сметка с чужди пари, разясниха хора от кухнята на Мелпомена.
Раздробяването на обществената поръчка според тях е класическата схема за заобикаляне на закона. Фрагментирането на обществена поръчка се счита за незаконна или граничеща с незаконното практика, при която една голяма поръчка се разделя на множество малки, за да се избегнат задължителните процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Вместо една голяма поръчка за 50–100+ бунгала (която би струвала милиони левове и изисква прозрачна конкуренция), проектът се раздробява по театри и региони. Всеки театър кандидатства отделно под праговете (50 000 лв. за доставка и 100 000 лв. за строителство). Така се избягва реална конкуренция и обществен контрол.
В писмо от 03.07.2024 г. (Изх. № 91-00-57) самият Христо Мутафчиев дава точни инструкции: „минимум 3 оферти“, точно определен брой бунгала за всеки театър и спазване на праговете.
За колко пари става дума общо?
Само по отношение на Смолян говорим за 47 600 лв.
Ако 20-30 театъра участват с по 2-4 бунгала всяка (както подсказват документите), общата сума лесно надхвърля 1–2 милиона лева държавни пари, които отиват за изграждане на почивна база върху частен имот на САБ.
След като документите са натаманени и схемата е изпипана до най-дребния детайл, на сцената излиза Илко Ганев, определян от източниците ни като „интимния“ сив кардинал зад кулисите.
Според личностите, с които разговаряхме, Христо Мутафчиев не действа сам. Неговият „най-близък доверен човек и интимен съратник“ (както мнозина го определят) Илко Ганев „не излиза от кабинета на министъра Евтим Милошев“.
По думите им Ганев е известен с алчността си за кадруване и контрол над културните институции. Бившият министър Найден Тодоров бързо разбрал, че „Илко го мами“ и че алчността му ще взриви управлението, защото именно в този период Илко Ганев е зам. министър в културното министерство и е разпределял парите.
Днес обаче палачинката се обърна, а гнилата система на „сивия кардинал“ Мутафчиев намерила ново поле за изява. Последната клюка, която се разнася в арт средите е, че шефът на САБ в типичния си стил гръмко се хвалел: „Имаме си наш министър в лицето на Евтим Милошев, който ни слуша”.
Какви други престъпни далавери на гърба на артистичната гилдия са замислили участниците в нежната дружинка, очаквайте ужасяващи разкрития в следващ репортаж.
Източник: crimesbg.com
