Буквално преди минути, в ефира на Преди обед по bTV, Кристина Димитрова реши да хвърли една от онези реплики, които звучат като шамар за паметта на цяло поколение – че била „цензурирана“ по време на социализма. И ако това не е наглост в чист вид, трудно е да се измисли по-точно определение.
Нека говорим ясно. Да излезеш днес и да се изкараш жертва на система, която реално те е издигнала, те е въртяла по всички възможни канали и те е превърнала в разпознаваемо лице, е не просто нелепо – това е цинично изопачаване на фактите. По онова време нямаше как да бъдеш навсякъде, ако действително си бил „цензуриран“. Или си вътре в играта, или си извън нея. Средно положение нямаше.
А Кристина Димитрова беше не просто „вътре“ – тя беше част от витрината. Радио, телевизия, концерти – присъствие навсякъде. Това не е биография на човек, на когото му е запушена устата. Това е биография на човек, който е бил активно лансиран. И да се опитваш днес да изкараш тази картина като „цензура“, е направо подигравка.
Истинските цензурирани творци тогава нямаха трибуна. Те нямаха ефир, нямаха записи, нямаха сцена. Тях ги нямаше. Изтриваха ги. Игнорираха ги. Точно заради това думите на Кристина Димитрова звучат толкова фалшиво – защото тя никога не е била в тази категория. Никога.
Цялата тази поза изглежда като отчаян опит за пренаписване на личната история според днешната мода. Днес е удобно да си „жертва“, да си „преследван“, да си „цензуриран“. Но когато фактите крещят обратното, резултатът е един – тотално излагане.
И най-лошото е, че с подобни изказвания тя не просто компрометира себе си – тя обезценява реалните истории на хората, които наистина са били смачкани от системата. Това е морално дъно, облечено в телевизионен комфорт.
Накрая остава само горчивият вкус от една евтина манипулация. Защото хората помнят. И когато някой, който не е слизал от екран, започне да разказва как бил „заглушаван“, това не звучи като истина. Звучи като лоша, обидна лъжа.
Боклуци
2 months before
С тоя алгафжийсли вид, ако не й пишеха текстовете и мелодията на песните й други хора и не й ги подаваха преди 1989 г ,нямаше и да я знаем коя е тая празноглава чалгаджийка
Коментирай