Български правозащитник и активист за правата на българите в Западните покрайнини беше обявен за „заплаха за националната сигурност“ на Сърбия. Причината – пътуването му до Босилеград за участие в екологична среща, посветена на последиците от рудодобива. Междувременно опасността от възстановяване на мина „Караманица“ поставя под въпрос не само природата и здравето на българите в Западните покрайнини, но и бъдещето на Кюстендилския край – „овощната градина на България“, предаде репортер на БГНЕС.
Д-р Валентин Янев, член на Управителния съвет на Научен институт „Западни покрайнини“, е бил задържан около час на сръбската граница и не е допуснат да влезе в Сърбия. Връчен му е документ, в който като основание е посочена разпоредба, свързана с „превенция за обезопасяване на националната сигурност на страната“.
Д-р Янев е трябвало да участва в екологична кръгла маса в Босилеград, на която да бъдат обсъдени рисковете от рудодобива и трансграничното замърсяване. Той е подготвил и материали за последиците от минната дейност върху здравето на населението.
„Представлявам в момента заплаха за националната сигурност на страната, поради което ми се отказва достъп до Република Сърбия“, заявява пред БГНЕС д-р Янев.
Той е трябвало да участва в срещата и като член на Управителния съвет на Научен институт „Западни покрайнини“, както и като лекар, запознат с проблемите, предизвикани от рудодобива – влошаването на здравето на хората и повишената смъртност.
Но зад дипломатическия и политическия скандал стои въпрос, който пряко засяга България: какво ще се случи, ако Сърбия възстанови рудодобива в непосредствена близост до българската граница?
„Караманица“ не е само сръбски проблем
Мина „Караманица“ в момента е временно затворена, но в района продължават сондажни дейности за търсене на нови рудни жили. По думите на д-р Янев има информация, че се предприемат стъпки за възстановяване на рудодобива.
Последиците от дейността на мината вече са били трансгранични.
„Кюстендил също беше засегнат тежко от рудодобива на мина „Караманица“, тъй като чрез водите на река Драговищица всички отпадъци и руди, които изливаше мина „Караманица“, чрез тази река влизаха в Кюстендилския край, Струма и надолу“, посочва той.
Така проблемът отдавна не е само екологичен въпрос на Босилеградско. Той е трансграничен проблем и български национален интерес.
И тук предупреждението на д-р Янев е особено остро: ако бъде допуснат сръбски примитивен добив на руди, последствията няма да останат в Западните покрайнини.
Това може да означава не само екологична криза за българското население там, но и екологична катастрофа за Кюстендилския край и смърт за българското овощарство – в „овощната градина на България“.
„Той няма да е тази овощна градина, ако тези мини бълват отпадъци и руди и си ги сипват в България“, предупреждава д-р Янев.
МОСВ трябва да бъде бариера, а не врата
Според него България разполага с необходимите инструменти, за да защити интересите си – международни конвенции, европейски механизми и процедури за трансгранично въздействие върху околната среда.
Но най-важната роля е на българската държава и на Министерството на околната среда и водите.
„България най-вече в лицето на МОСВ трябва да наблюдава много внимателно рудодобива, който се разгръща непосредствено близо до границата. Тук това са две мини – „Караманица“ и мина „Грот“, казва Янев.
При евентуално възобновяване на дейността на „Караманица“ България трябва да настоява за участие в оценката за въздействие върху околната среда.
„Те трябва да поискат участие от българска страна да участва в ОВОС – оценка за въздействие върху околната среда. И трябва да има представител на МОСВ“, категоричен е той.
Именно тук според Янев трябва да бъде поставена границата.
„МОСВ не трябва да е врата за започване на рудодобива, а трябва да е бариера, спирачка за започване на този рудодобив.“
Това означава активна позиция на българската държава още преди да бъде дадена възможност за възстановяване на минната дейност.
България има инструментите. Липсва ли политическата воля?
Според Янев страната ни трябва да използва „целия инструментариум“, с който разполага – международните механизми за трансгранично замърсяване, европейските ангажименти на Сърбия и дипломатическите и политическите канали.
Това е все инструментариум, който нашата страна трябва да използва най-активно, за да предотврати извършване на рудодобив, какъвто го знаем от Средновековието“, заявява той.
Залогът, по думите му, е двоен – да бъде защитено българското население в Западните покрайнини и едновременно с това да бъдат защитени българските трансгранични райони.
„По този начин да запази природата в Босилеградско и нашето население там, а същевременно по този начин да запази трансграничните си области. Имам предвид Кюстендил и Кюстендилския край, който се слави, че е овощната градина на България.“
След МОСВ трябва да се включи и Министерството на външните работи, смята Янев, защото екологичният проблем вече има и политическо измерение.
В крайна сметка предупреждението му е ясно: България не трябва да чака сръбският рудодобив да започне, за да реагира. Тя трябва да използва всички възможности още сега.
Защото когато рудата и отпадъците тръгнат по водите през границата, цената вече няма да бъде само политическа.
Тя може да бъде платена с природата, здравето и поминъка на Кюстендилския край. І БГНЕС
