Студентка по медицина продава плодове и зеленчуци на пазара във Видин, за да помага на семейството си и така се издържа, докато учи за лекар. Младото момиче мечтае да стане хирург, а докато чете дебелите книги по медицина, продава сезонни зеленчуци от семейната градина.
На видинския пазар сред сергиите с плодове и зеленчуци се труди 23-годишната Анна-Мария Дамянова от видинското село Капитановци. Тя продава домашно произведени чушки.
„Няма кой и трябва някой да помага на нашите. Средствата трябва да се изкарват по някакъв начин“, аргументира решението си тя.
Анна-Мария е вече пети курс студентка в Медицинския университет в Плевен.
Може би оценявам малко повече стойността на нещата, тъй като имам някои мои колеги, които са от заможни семейства, и малко пилеят парите. Ние знаем стойността им и колко трудно се изкарват и колко мъка е необходима, разказва младото момиче.
Дори между клиентите на сергията тя намира време за четене. Опитът от работата на село ѝ е помогнал дори по време на изпити.
„На изпита по хигиена ми зададоха въпрос под кое дърво не расте нищо, а в учебниците не го пише. Ако не знаеш, че под орех нищо не расте, няма как да отговориш на този въпрос“, сподели Анна-Мария в ефира на NOVA.
На въпроса защо младите лекари у нас получават толкова малко обаче отговор няма.
За нея семейството е най-важното.
„Ще прозвучи клиширано, но баща ми е моят герой. Той винаги е до мен, винаги ми помага“, споделя студентката.
На пазара младата студентка печели и симпатиите на клиентите, а мечтата ѝ е ясна: „Мечтая да стана добър хирург след години, когато завърша и вече специализирам. Не съм излизала досега никога в чужбина, така се стекоха обстоятелствата в моя живот. Искам да си остана тук, не искам да ходя в чужбина“, добавя трудолюбивото момиче.
trud.bg
гост
9 months before
Това дете ми стопли душата, гледах го и слушах по тв. И ми стана болно, защото си спомних моите студентски години в СУ. Тогава нямаше работещи студенти, само един колега познавам, сирак, който вечер помагаше в мензата да се съберат чинии от масите и се хранеше безплатно. Останалите знаехме сутрин лекции и упражнения, след обед в университетската библиотека или съседната Народна, за да се подготвиш за следващия ден, и после купон. По квартири, по улиците на София, прибирали сме се сутрин по 5-6 часа с първите трамваи, за да се преоблечем за лекции. Това в бедната соц България. А сега в богатата.........все едно са разменени реалностите. Но е хубаво, че има и такива деца. Понеже не го прочетох в материала - Ана-Мария е една от малкото със стипендия "Нели и Робърт Гипсън" за високи академични постижения. Успех, момиче, да си сбъднеш мечтата за лекар-хирург в България!
Коментирай