Три софийски (телефонни) ескиза

Три софийски (телефонни) ескиза

Крача онзи ден към работното ми място. То е в района на Женския пазар, който обичам от първия миг, когато като дете ме заведоха там. Онази пъстрота отдавна е изчезнала... Но със спомени баш сега, а и надявам се никога, няма да ви занимавам... Завивам по "Самуил" и малко след китайския "Lui" виждам облегнат на една витрина арабин. Няма как да сбъркам, човекът не е българин. Говори по телефона, нищо особено, но отминавайки го, чувам, че българският му е много добър, а човекът е разстроен. Зачервено лице, блуждаещ поглед... видимо беше на ръба... забавям... и чувам, че този човек казва на прекрасен, чувствен български език: "Не, душа, не си права, аз те обичам..."

Повече от това не мога да забавя, даже ускорявам, защото бързам, но човекът се е врязал вече... помня го... Работното ми време приключва, завивам по "Самуил" в обратна посока, и покрай мен, докато разменям тъпи лафове със случаен познат, минава едно гъвкаво, мургаво, облечено в тесни дънки и перфектно гримирано момче, което се кара с някого по телефона. Чупката е толкова специфична, че не може да се повтори, походката е надменна, разкрачът остър... и изобщо драматизмът е горещ... а цигарата в ръката му... тънка, разбира се, отдавна загаснала... Тук ставаше дума за нямам представа какво точно... и не, че има нужда да се "превежда" сцена като тази. 

Накрая се добрах до метрото на "Сердика", нищо повече не може да ме извади от умората, докато не кацнах на моята спирка..., слизам на "Кюри", правя хикс крачки и се разминавам в тъмното със силует на жена, която също... ;-) говори по телефона. Звучи тревожно и не, че имам сили, но не съм глуха... Чувам я, чувам я, чувам я.  

Не си права, казва жената, непоправимо е. Той изпи две големи ракии, после три чаши вино и после завърши с "Hell", гласът заглъхна, за да чуе събеседника, аз вече се отдалечавам, но зад гърба ми буквално гърми: И дъщеря му е същата, тя е на 13 и онази вечер изпи половин бутилка вино и завърши с един "Hell" като баща си... 

От своя страна вече бях потънала в подлеза... от онази вечер досега има още неща за разказване, но по-важно е, че докато се канех да ви щрихирам всичко това, пуснах едно радио, и докато пуснат музиката, се наложи да изчакам поне 10 минути тъпа реклама. После гръмна и временно укроти всичко Сантана. Това е. 

Засега ;-)

Силвия Томова