В България вече не знаеш дали си в супермаркет или в бижутерия!

В България вече не знаеш дали си в супермаркет или в бижутерия!

Вчера влязох във „Фантастико“ и си купих 200 грама боровинки за 5 евро! 200 грама, бе хора! Една малка кутийка, която можеш да изядеш за 5 минути. Това прави 25 евро за килограм! Не знам дали ги берат със златни ръкавици, дали ги поливат с шампанско, или ги докарват с частен самолет, но 5 евро за една шепа боровинки ми се струват малко множко.

И понеже реших да проверя какво става с цените, попаднах на нещо още по-интересно. Оказва се, че в една от големите търговски вериги купуват масло за 1,43 евро, а после ни го продават за 3,79 евро! Надценката е 135%! Друго масло купуват за 1,73 евро и продават за 3,85 евро. Сирене за 1,92 евро стига до щанда за 4,49 евро. Кашкавал за 2,67 евро се продава за 6,39 евро! Половин литър прясно мляко го доставят за 0,44 цента и ни го продават за 1,07 евро. Ама чакайте малко, ние храна ли купуваме или финансираме космическа програма?

И това не са някакви слухове от Facebook. Това са конкретни цени, показани публично след проверки на големите магазини. При киселото мляко са установени надценки от 80%, при някои видове прясно мляко — 99%, а при маслото — 135%. И най-хубавото е, че после ни пускат брошури с огромни надписи „СУПЕР ПРОМОЦИЯ“ и ни обясняват колко сме спестили!

А сега нещо още по-интересно. Мая Манолова цитира европейски данни, според които ценовото равнище на маслото в България е 42% над средното за Европейския съюз. 42 процента! В държава, в която заплатите са далеч от тези в Германия, Австрия или Франция. Значи може да получаваш българска заплата, но когато отидеш да си купиш масло, изведнъж се оказва, че живееш като швейцарец. Само дето заплатата ти не знае за това.

И после започва обикновеното пазаруване. Влизаш за яйца, хляб, сирене, малко месо, домати, краставици и плодове. Добавяш кафе, олио, тоалетна хартия и препарат за пране. На касата оставяш 50–60 евро и се прибираш с две торби. Не си купил телевизор, не си взел нов телефон, не си ходил на ресторант. Купил си храна и няколко неща за вкъщи. След 2 дни пак си в магазина.

И като се прибереш те чакат останалите сметки. Ток, вода, парно, интернет, телефони, такса за входа. Ако си под наем — още няколкостотин евро. Ако имаш ипотека — вноската те чака независимо дали си болен, дали си останал без работа, или дали този месец имаш други разходи. Ако имаш кола — гориво, гражданска отговорност, каско, данък, гуми, ремонти. Ако ти се развали пералнята, започваш да се чудиш дали да купиш нова, или да я убеждаваш още два месеца да работи.

И сега ми обяснете как се оправя човек с 900–1000 евро заплата. Да кажем, че дава 400 евро за наем. Остават му 600. Плаща сметките, зарежда колата или си купува карта за транспорт, пазарува храна. И после? Ако му се наложи да даде 200 евро за зъболекар? Ако трябва да смени бойлера? Ако има дете, което расте и през няколко месеца има нужда от нови обувки и дрехи? Да тегли кредит, за да си купи масло и боровинки ли?

А пенсионерите? Хора, които влизат в магазина с 20 евро и знаят до последния цент колко могат да похарчат. Взимат сирене, поглеждат цената и го връщат. Искат риба, но решават, че може и другата седмица. Купуват си две ябълки вместо килограм. И на касата се молят сметката да не надхвърли парите в портфейла им. А ние говорим за някакъв невероятен икономически напредък.

И тук идва любимата ми част. Излиза Мая Манолова и показва черно на бяло как масло за 1,43 евро стига до 3,79 евро. Показва сирене, кашкавал, мляко, надценки от 80, 100 и 135 процента. И какво правим ние? Вместо да гледаме числата, започваме да я плюем! „Тая ли ще ни оправя?“ „Пак ли се появи?“ „Знаем я ние нея!“ Добре, бе, може да не я харесвате. Може изобщо да не искате да я виждате по телевизията. Ама маслото от това няма да стане по-евтино! Нали не тя ви го продава за 3,79 евро? Нали не тя е сложила етикета на кашкавала за 6,39? Как успяваме дори когато някой ни покаже с документи колко плащаме, пак да се скараме помежду си, вместо да погледнем касовата бележка?

А през това време в други европейски държави хората излизат по улиците. Във Франция имаше масови протести. В Италия също. В Сърбия хората месеци наред излизаха на огромни демонстрации. Причините са различни, но едно е общото — хората не се ограничават само до това да се оплакват в интернет. А ние? Плащаме си маслото, плащаме си сиренето, плащаме си сметките, псуваме 5 минути пред телевизора и на другия ден пак сме на касата.

И понякога се чудя какво точно трябва да се случи, за да започнем поне масово да настояваме за обяснения. Боровинките да станат 40 евро за килограм ли? Маслото да стигне 10 евро пакетчето? Да започнем да купуваме сиренето на изплащане? Да ни предлагат потребителски кредит на касата, когато сме си взели месо, яйца и два домата?

Защото вече всяко поскъпване има готово оправдание. Скъпо ти е месото — яж по-малко месо. Скъпи са ти плодовете — купувай само сезонни. Скъпо ти е сиренето — чакай промоция. Скъпа ти е колата — ходи пеша. Скъп ти е наемът — намери си по-евтин. Скъпо ти е всичко — намери си втора работа. Накрая ще излезе, че за да живееш нормално в България, трябва да не ядеш, да не караш, да не се отопляваш и по възможност да не излизаш от вкъщи.

Не всички сме милионери в тази държава! Не всеки получава по 3000–4000 евро на месец. Има хора, които работят по осем, десет, дванайсет часа и пак трябва да смятат всяка покупка. Има семейства, в които двама души работят, а накрая на месеца пак не остава нищо. Има хора, за които една повредена пералня или по-висока сметка за ток означава да се лишат от нещо друго.

И най-наглото е, че постепенно започнаха да ни убеждават, че проблемът е в нас. Че сме разглезени, че харчим много, че искаме прекалено хубава храна, че не пазаруваме правилно. Не, бе! Не искам да съм богаташ, за да си купя масло, сирене и една кутийка боровинки. И не искам всеки път, когато вляза в супермаркета, да се чувствам така, сякаш съм отишъл да тегля кредит!

Borislav Borisov