Вагоните на БДЖ се вмирисаха на вино и вкиснато

Потресени пасажери се жалват, че покрай празниците вагоните на БДЖ вонят нетърпимо. Пияници се кандилкат в купетата и омаскаряват и малкото читаво, което е останало по тапицерията на столовете. Около Коледа и Нова година всички места бяха разпродадени, особено на пътническите влакове, където гражданите мъкнат със себе си туби с вино, шишета ракия, свинско, кисело зеле и всевъзможни есенно-зимни туршии. Често със себе си водят кучета, котета, че дори и кокошки в кафез, които се радват предимно на детско внимание.

Пътуването ставаше по стара традиция с гигантско закъснение. Причината невинаги са повреди на пътните релси. Често контролата сваля пътници, които нямат билети, но имат животни със себе си и са в нетрезво състояние. Слизането става с бая кандърми, разказват очевидци.

„Редовно пътувам по линията София-Видин, което понякога трае по 5-6, че дори и 7 часа. Много рядко да попадна на непочерпен пътник, който изгаря от желание да си разговаря. Алкохолът „отвързва“ езиците и развеселените почват да стават заядливи с кондукторите. Наскоро свалиха един човек на селска гара. Беше „на дърво“, под ръка носеше някакво кученце с бълхи, защото животинчето непрекъснато се чешеше зад ушенцата. Нямаше билет, но предложи да попее безплатно на кондукторите и на пътниците. Без да изчака съгласието им, почна да врещи: „Да волим друго не могу, да тражим тебе не сакам“. Вероятно това са думи от някакъв сръбски хит. Докато го увещаваха да слезе, се сети, че има мини радио, от което набичи някакви сръбски хитове. Пожела да танцува. Завъртя няколко кълчотения в краката и кръста. През това време жепейците го навиваха да слезе с добро, за да не се вика полиция, какъвто бил редът. Близо 10-15 минути водеха преговори и най-накрая успяха да го навият да слезе.

Подобни сцени имаше и на други малки спирки, дето възрастни баби и дядовци бяха натъпкали кошници с разни продукти. На тях трябваше да им се подава ръка, за да се качат във влака, защото на много места в страната пероните са високи, не са удобни за младите, камо ли за старите. Помагат и служителите, и пътниците. След няколко пъшкания, охкания и намиране на съответното купе, пасажерите се отправят с доволна усмивка към деца и внуци в големия град за празниците.

В купетата има и бедни българи, които просто си се возят, за да са на топло.

Качват се без билети
Приемат за нормално решението да ги свалят на някоя гара. Там изчакват следващия влак и така минава денят им.

Сред тях има и джебчии, които дебнат за разсеяни и подпийнали. С една дума – всеки е тръгнал по своя си работа. Един да се весели, друг да краде, трети да прави щастливи деца и внуци.

Тази година имаше и много правостоящи. Хората са съгласни да се натоварят като магарета с багаж и да стоят с часове прави, за да зарадват близките си. „Те изтъкват като предимство на влака възможността да се пуши в коридора или в тоалетната – нещо, което в автобусите у нас е строго забранено“, разказва Христо Иванов.

Според мъжа никога няма да стигнем европейските вагони, колкото и да се бием в гърдите, че внасяме нови влакчета. Причината щяла да бъде в типично българския манталитет, който „вадел“ нож на всичко. Примерно, разпорвал нови седалки без причини. Изкъртвал огледалата в купетата.

Фотосите със забележителности от различни краища на страната, които някога били поставяни във влаковете, отдавна липсвали. На кого му пречели, че да бъдат „оскубани", човекът не знаел. От всички купета се носела миризма на вино и вкиснато. Пътниците се черпели, хапвали и не почиствали след себе си. 

Между седалките имало хартия от банички, пластмасови шишенца, употребявани салфетки, чашки от кафе и дори опаковки от презервативи.

Влаковете пътували по разписание на всякакви празници, което означавало, че возят всякакви „странни птици“. Възрастна жена мъкнала със себе си гоблен. В един момент забелязала, че светлината в купето не е достатъчно силна, и оформила скандал на преминаващия шафнер да не пести от осветлението, а да го увеличи до приличност. Човекът обяснил, че толкова светят лапите, няма как ги направи по-силни, а тя се разкрещяла, че ще го докладва на началника. Минути след това оставила бродерията и хукнала да търси някой от шефовете…

Друга жена на почтена възраст твърдяла, че иска да й намерят спешно място в кушет вагона, защото от седенето гърбът я заболял. Обяснили й, че това няма как да стане, защото продажбата на билети за там ставала предварително. Тя обаче крещяла, а виковете й стряскали малките деца.

„Може би една трета от хората в България вече имат някакви видими психически проблеми, или пък се правят на леко полудели, за да не плащат билети, а да пътуват гратис. 
Други си просят храна от пътуващите в купето, като видят, че някой се разяжда. От времето на Бай Ганьо Балкански почти нищо не се е променило. Кой знае, ако се засили кризата, вероятно ще извадим газеничетата, че да може някои баби за плетат, други да шият, а мъжете да играят карти. 
Продължава тенденцията да пътуват младежи с китари, които пеят хубаво, но и хубаво се подрусват с балони с райски газ. Няма ги особняците, които някога минаваха по коридора с акордеон, изсвирваха няколко народни мелодии и искаха пари за изпълнението, за което никой не ги е молил.

Остана непокътнат българският мърляв манталитет и неуважението към труда на служителите от БДЖ, които редовно са овиквани. Жепейците стоически трябва да изтърпяват обиди и псувни. Понякога те влизат в ролята на звероукротители, когато стане спречкване между пасажери. Друг път стоят пред тоалетната и се молят на определен пътник да отключи вратата, защото не може да стои по половин час, тъй като има и други пътници в нужда.

Да не говорим, че у нас все още пътуващите могат да се разхождат от едно купе в друго и смятат това за нормално. В самите влакове няма компютърна система, която да следи местата на гражданите и да забелязва нарушения, като това да речем дали всеки е седнал на мястото си. В нормалните държави всеки си седи според номера на билета, дори да има свободни места. Кръстосването на вагоните като цветарка не е прието за норма. За съжаление продължаваме да се движим 50 години след Европа и света“, коментират редовни пътници в мотрисите.
Източник: Уикенд