ВДЕМОНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ

Понякога имам чувството, че в България никога не идва Нова година. Че сме духовно превзети! А по това време се появяват враговете, за да се похвалят с плячката си… Под звуците на зурни и кълчещи се в кючек народни носии.

Това сме ние – Велика България! Най-старата държава, която е запазила името си. Нямаме пленено знаме и т.н. Дали сме вяра и писменост на много народи. Гордеете ли се? Патриоти ли сте? Кои сме ние? Изпратихме старата година с агресивна чалга по всички телевизионни канали. А посрещнахме Новата с дяволи.

Българите – облечени като дяволи. След повече от 11 века Християнство по нашите земи, се уподобяваме на бесове. Използваме образа на чистото зло, за да е “добра” годината. Гоним злото с помощта на Велзевул – бесовския княз, надявайки се, че Христос се е объркал и сатаната все пак сам се разделил против себе си (Мат. 12:26). 

Слагаме рога и върху главите на децата си. Точно както пише в Псалтира: “…и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете.” (Пс 105:37) Що за хора сме? Победени хора. Врагът не просто ни поробва, той ни е вдъхновил с робството си. Образите на погибелта са фанатична радост, защото е “изконно” българска.

Нашето родно вдемоняване – най-хубавото вдемоняване на света. Западният Хелоуин да си яде бонбоните и да мълчи. Ние ще му покажем как се стига до дъното на ада. А животински кожи имате ли? А бутафорен патриарх с менче със “светена” вода имате ли? А овчи и кози звънци и чанове имате ли? Ние можем да се покажем като козите на сатаната много по-добре вас, защото имаме “традиция”. Е, можем да поизкопираме нещо от Холивуд, но като цяло бесовщината ни е много по-добра от бесовщината ви! И когато се уморим, можем да изпием много повече ракия от вас! И пак ще си пуснем чалга. И ще сме горди българи. Като изтрезнеем ще хулим управниците и цялата вселена, задето такъв “добър” народ страда така тежко. И поповете ще хулим. И Господа ще хулим, че ни е забравил.

Иначе сме християни, де… Как не…

Ние живеем на дъното. И то толкова отдавна, че вече не помним имало ли е друго. Но и ако някой помни, даваме всичко от себе си, за да забрави. 

Развеселени роби на греха, осквернихме се с делата си, блудстваме с постъпките си “…и разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие, и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят. Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.” (Пс 105:39-42)

Ето това ни се случва. И повече от това ще ни се случи, понеже правим всичко възможно, та Бог да се погнуси от нас.

Няколко човека ми казаха: “Отче, отвън спонсорират подобни начинания. Като кукерите например. Защото знаят, че това ще ни погуби!” Не е отвън, отдолу е… Но защо? Защо те знаят, а ние не? 

Моята България не е това. Все още има хора, които предпочитат да са до късно на службата на 31 декември в храма, вместо да щракат с пръсти в просташки похотлив танц. Все още има хора, които на 1 януари се облякоха в хубави дрехи и бяха в църквата рано сутринта, за да участват в службата в прослава на Бога и в памет на Неговия светец Василий Велики, а не на площада за Старчевата, Страничинарски игри, кукерски карнавали и т.н.

Истинската традиция, която трябва да помним, е, че е добро да бъдеш Божий и зло да се демоноуподобяваш. Идете пред иконата на св. Борис-Михаил и му кажете, че кукерството е традиция. Ако ви стиска. И изчакайте за резултата. Защото съществува и Небесна България, която е част от неделимото Христово Царство. И само това е важно. Никой не е казал, че земната България ще съществува винаги. Ако ще служи за реклама на бесове, за пиене на ракия и гюбеци, то всички умения за хитро оцеляване няма да й помогнат, ни в тоя, ни в оня свят. А Своите Си Бог знае как да съхрани. Дори да са останали само седем хиляди души, които не са преклонили колене пред Ваала… 

Но… Своите на Бога не си притрайват разсеяно, когато пред очите им народът се бесоуподобява. Това е непоносимо за обичащите Господа. Пък и Христос ще пита (особено тези, които е поставил за пастири): “А вие защо мълчахте?” 

П.П. Снимките са от Петрич ‘2025, но това се случва в момента на много места в страната.

Отец Владимир Дойчев