Велислав Цеков, председател на Дружеството на специалистите по водно спасяване към БЧК,: Къпането на плиткото при бурно море е най-опасно

Във водното спасяване няма възраст

Както колите спират на червено, така и плажуващите трябва да останат на брега при червен флаг

В началото на активния сезон от години БЧК-Варна организира Седмица на водното спасяване, за да популяризира професията и да образова плажуващите да общуват безопасно с морето. Какви правила трябва да спазваме, за да избегнем инцидент при къпане, има ли достатъчно спасители по ивиците, кои са най-опасните плажове във Варненско и защо базовото обучение по плуване трябва да влезе в учебната програма, разговаряме с Велислав Цеков, председател на Дружеството на специалистите по водно спасяване към БЧК.

- На старта на плажния сезон започна традиционната Седмица на водното спасяване във Варна. Каква е целта на тази инициатива и има ли достатъчно спасители по ивиците, г-н Цеков?
- БЧК-Варна организира Седмицата на водното спасяване, за да насочи вниманието към задачите на спасителите и малко по малко да научи хората да опазват собствената си безопасност. Превенцията е важна, за да се ограничат нелепите и понякога фатални водни инциденти. Статистиката сочи, че голям процент от тях се случват на неохраняеми плажове, след края на работното време на постовете или във вътрешни водоеми. За миналата година например са регистрирани 89 удавяния. 57% от тях са в морето, но спасените са над 2500. Инциденти се случват дори в басейните. Във Варна и курортите до 2000 г. те бяха само 17, а вече са над 340, въпреки че населението намалява, а и туристите не са толкова пъти в повече. Добрата новина е, че за този сезон в региона и басейните, и плажовете са обезпечени с добре подготвени спасители.

- БЧК организира курсове за спасители на море и на басейн. Колко души ги завършиха тази година и всеки ли може да се запише?
- От началото на годината сертификати за спасител на басейн са получили 43-ма души, а за море -10, като започва нов курс с 11 записани. Това обаче не са курсове за обучение по плуване, а за придобиване на специфични водно-спасителни техники и умения. Основната цел е да се предотвратят водни инциденти, а ако все пак са възникнали, да се окаже навременна и адекватна помощ. За това се изисква не само желание, но и възможности. Записването става след положен приемен изпит. За басейн той е 50 метра плуване свободен стил за 1 минута и 25 метра бруст, а за море - 100 метра свободен стил за 1,50 минути и 25 метра бруст. На финала отново има изпити - писмен тест и практика. Така кандидатите се отсяват. Ще дам пример. За един от курсовете имаше 27 записани, на входен изпит се явиха 18 от тях, а финалният издържаха 9. Необходима е базова подготовка. Затова много разчитаме на клубовете по плуване, модерен петобой и водна топка и сме благодарни на треньорите, с които работим превъзходно.

- От бизнеса обаче упрекват БЧК, че спасители със сертификат за море не могат да пазят край басейните, ако не са изкарали и такъв курс, въпреки че той е с по-леки изисквания. Защо е така?
- Не мога да отговоря, това не е мое решение и никога не съм се притеснявал да го критикувам. До 2005 г. БЧК правеше единен курс за водни спасители. Тъй като имаше упреци, че желаещите да работят по плажовете задължително трябва да преминат подготовка и за басейн, бе разработена отделна учебна програма за спасители на море. Имаше и опция завършилите за спасител на басейн, да изкарват сертификати за море при по-облекчени финансови и времеви условия. Тази практика съществуваше до миналата година и според мен беше успешна, защото доста хора надградиха уменията си по-бързо и евтино и смениха работата на басейн с тази на вишките по плажовете. Някои се запалиха в процеса на самото обучение. Имаме примери с курсисти, които на косъм взеха входните изпити за басейн, но се мотивираха, започнаха да тренират и в крайна сметка покриха нормативите за морския курс. Част от тях работят вече 10-12 г. по плажовете.

- Отмина ли практиката взелите сертификат да заминават да работят по плажовете в други европейски страни за повече пари?
- Преди години се говореше много, че наши спасители отивали масово да си вадят хляба в САЩ. Там обаче има абсолютно различна система на обучение и нашите сертификати не се признават. В ЕС, въпреки единната образователна система, някои страни като Германия и Испания имат допълнителни изисквания и освен сертификата кандидатите отново трябва да доказват плувни умения, а това става срещу съответното заплащане. В същото време през последните години у нас хотелиери и концесионери подобриха условията на труд и вече дават адекватни заплати, доколкото биха могли да са такива в ситуацията, в която днес се намира светът и в частност нашата държава. По плажовете вече се плаща допълнително за извънреден труд. Дневно един спасител печели 45-50 евро, а на някои натоварени ивици като градския плаж във Варна и този на Златни пясъци, където почивният ден е един седмично, заплатата стига 1300 евро. Затова, вместо да инвестират още средства, за да работят в чужбина, много кадри вече предпочитат да останат тук.

- По плажовете и този сезон ще дежурят доайени в пенсионна възраст. Имат ли те същите възможности за бърза реакция като по-младите си колеги?
- Във водното спасяване няма възраст, гледа се кой може да върши работа. Най-добрият спасител не е най-добрият плувец, а този, който наблюдава и умее да предотврати инцидент. Това се трупа с опит. Затова има спасители, които упражняват ефективно професията десетилетия наред. В същото време чрез Седмицата на водното спасяване се опитваме да мотивираме млади хора. Организираме демонстрации по овладяване на воден инцидент на плажа. Има и обучение за деца „Приятели с водата“, където даваме елементарни насоки за поведението на едно дете, когато се сблъска с морето. От няколко години включихме и дисциплина по направа на морски възли, което е изискуемо при изпита за спасители на море. От 13 сезона в програмата е и турнирът „Млад спасител“. В началото той беше локално състезание, но от 5-6 г. стана национален, в четири възрастови групи, с участието на отбори от други градове, а в минали издания - и от чужбина. Стремежът ни е децата да добият максимално добра представа за професията.

- През последните години във Варненско водните инциденти намаляват, фаталните случаи са единици и то предимно на неохраняеми ивици или вечер. Значи ли това, че културата на летовниците се повишава?
- Много ми се ще да мога да го потвърдя. Надявам се да е така благодарение на всички усилия, които полагаме, за да образоваме хората. Защото голяма част от инцидентите в морето се случват от незнание какво трябва и какво не трябва да се прави.

- Какво трябва да знаят и спазват всички, които отиват на плаж?
- Първо трябва да са наясно, че нашето море е специфично. Визирам прибойната вълна, която се явява в най-тежките си форми в пика на сезона - юли и август. Къпането на плиткото в такова бурно море е най-опасно, особено за децата. Не всички родители обаче са наясно с това. Влизат с малки деца до коляното, убедени, че е безопасно. Но вълната се разбива и силата, с която водата се завръща обратно, лесно може да издърпа не само дете, но и възрастен човек. Затова е важно стриктно да се спазва флаговата сигнализация. Както колите спират на червен светофар, така и плажуващите трябва да стоят на брега при червен флаг. Това масово не се случва, защото хората са платили за няколко дни морска ваканция и искат да се къпят. Спасителят е сам срещу тази вълна от неразумни летовници. От много години настояваме да има плажна полиция, чието присъствие би респектирало плажуващите. Другите нации не са по-дисциплинирани от нас, но в страните им има инструменти за превенция и контрол. В Италия и Франция например, навсякъде успоредно на ивиците има алеи, по които с коли или велосипеди обикалят обходни патрули.

- Смятате ли, че такива патрули ще ограничат пияните бабаити, които всяко лято се хвърлят във вълните и изправят на нокти спасителите?
- Убеден съм. Защото сега масово не се спазва и правилото след хранене и употреба на алкохол поне час и половина да не се влиза във водата. Друга препоръка към родителите е да не оставят децата без контрол дори на плиткото и в тихо море. В него не бива да се влиза и с дъвка, защото човек лесно може да се задави. Много опасно в нашето море е мъртвото течение. То се образува, когато след разбиването на вълна масата вода се оттегля, а брегът не е равен. Тогава потокът се съсредоточава в издълбания коридор и там силата на дърпане навътре става много голяма.

- Преди години мъртвакът се появяваше в края на юли, но преди дни спасители на юг предупредиха, че вече има дни с мъртво течение. На какво се дължи ранната му поява - на затоплянето ли?
- Нямам обяснение, вероятно учените трябва да го дадат. Но правилната стратегия в такъв случай е човек да се остави вълната да го избута навътре, където силата на течението намалява, а после да плува встрани, за да излезе на брега от друго място.

- Кои са най-опасните плажове във Варненско?
- Безспорно най-опасен е хубавият голям плаж на Камчия. Заради устието на едноименната река там се образуват водовъртежи и дънни ями. Друг атрактивен, но опасен и неохраняем плаж е този на Паша дере. Там, на Кабакум и на част от ивицата на Златни пясъци брегът е открит, стръмен и след три крачки може за се озовеш на дълбочина от 2,2 метра. На градския плаж във Варна също има изненади, затова всяка сутрин спасителите проверяват за дънни ями. Отново призовавам летовниците да спазват указанията им.

- Имате 15 години опит като спасител на море. Кои са най-фрапантните случаи в практиката ви?
- Не са един и два, но помня ужасен случай, в който извадихме дълго престояло във водата тяло на удавник, а кожата му остана по ръцете ни. Преди години, когато нямаше изискване возещите се на т. нар. банани задължително да са със спасителни жилетки, един такъв атракцион се беше обърнал от вълната на преминаващ наблизо воден мотор. На 40-50 метра от брега от банана паднаха две деца. С колегата успяхме да се справим, притекоха се и от съседни постове. Имахме и друг тежък случай - на червен флаг три пъти спасявахме пиян турист. Той обаче не се отказа и за съжаление при четвъртото влизане в бурното море се удави.

- БЧК-Варна възобновява курсовете „Млад спасител“ за деца от 12 до 17 г. Каква е целта - обучение по базови умения за превенция на водния травматизъм или опит за създаване на банка кадри?
- И двете. Еднакво важно е и да има мотивация за бъдещо насочване към професията на водния спасител и всички деца, които влизат в басейни или в морето, да са наясно с основните правила за безопасност. Курсът включва теория и практика.

- От години настоявате началното обучение по плуване да стане задължително за българските деца. Има ли такава практика в други страни и защо у нас не се случва?
- Такова обучение е имало България. През 1971-1975 г. по взаимстван от ГДР модел у нас всички петокласници задължително са придобивали базови плувни умения. Вероятно има много причини тази практика да не се възобновява, но съм убеден, че инвестираните в нея средства ще са от полза на цялото общество. Защото и във вътрешността на страната стават немалко водни инциденти. За тях и за проблемите на водно-спасителната дейност обаче се говори винаги само при старта на летния сезон, а не е редно. Надявам се, че в някакъв момент това задължително базово обучение по плуване ще бъде въведено. Всеки спорт възпитава дисциплина, а инструментариумът на плуването е най-разпознаваем от родителите.

Нашият гост
Велислав Цеков е заместник-председател на Областния съвет на БЧК-Варна, председател на Дружеството на специалистите по водно спасяване и на Републиканската техническа комисия по плуване. Международен съдия на състезания по плуване и водно спасяване и преподавател в Икономическия университет във Варна. Има 15-годишен опит като спасител на море, а през 1978 г. печели бронзов медал на Световното първенство по водно спасяване в Лондон.

Автор: Даниела Фархи, "Труд news", Варна

trud.bg