Верно, настанаха по-хубави времена.
Сега в магазина можеш да си купиш каквото ти е кеф и по-много. Нещо за пиене, примерно. Чудно направо! Само където няма с кого да го изпиеш след работа. Пред двора. На пейката.
Няма и кой да изврънкаш да ти го донесе.
Помня как децата из махалата по цели лета шарехме по улиците и чуждите дворове. Пробвайте сега детето ви да влезе в двора на съседката. Ама първо пробвайте да го отлепите от таблета и да го изкарате навън. И докато се пръскахме със студена вода - боси и мръсни или играехме на стражари и апаши, все отнякъде ще се провикне чичо Митко с няколко стотинки в ръка да ни прати да му купим бира, а с рестото за нас газирано от бъз и лимон. И ни гледаш пет-шест лапета как скачаме и викаме, че ще пием безалкохолно. Едно. За всички. По глътка и половина на човек. Децата ви днес скачат ли до небето,че ще пият безалкохолно?
После се юрвахме до магазина, а след себе си оставяхме дълго да се реят дири от прах и детски смях. Кънтят ли улиците ви днес от пощурели хлапета с одрани колене и безгрижни очи?
Брояхме стотинките по пътя, късахме цветя от дворовете и гонихме котки по улиците. Едно шишенце с безалкохолно беше богатство. Шестима другари под звездите също. Радвахме се на филията с мед и бяхме богати, защото ни я даваше баба ни с любов, гонейки ни по махалата, грабнала я в ръка. А днес ръцете на бабите ви с какво ги напълнихте освен със самота? Държат ли някоя филия или детска ръка? Или пустеят самотни на прага на дома, зажаднели за детски глъч?
По глътка и половина и да не мамиш! Толкова се полагаше на всеки от безалкохолното. И навдигахме бутилката жадни за още живот. А последният трябва да върне шишето. А последният трябваше да затвори вратата към онзи живот.
Вярно, днес на децата си можете да купите безалкохолно, ама айде купете им детство. Купете им ожулени колене и улици начертани от босите им нозе. Купете им клон на черешата, от който да берат плодове и гонят птиците. Купете им детски смях и дълги следобедни часове с нахапана и зарязана филия с масло. Купете им късни вечери под някоя селска лапма, където можете да чуете най-страшните истории на света. Купете им детски викове и счупени джамове с топка. Купете им бяг след каруци и след пеперуди.
Купете им, пък после с рестото пийте едно безалкохолно от бъз. Детството черпи.
Персефона Коре
гост
9 months before
Еха, детството ми в тоя кратък текст! И нещата, които днес ми липсват до болка. Едно време ядях бой, че съм излязъл сутринта и цял ден не съм се прибрал вкъщи да ям. А то, кой ти се сещаше за ядене при тия игри! Пък и, ако бяхме у Сашо, баба му на всички правеше филии или мекици, така че гладни нямаше. Сега съседка се жалва, че не може да изкара детето си на въздух, по цял ден на компютъра стои. То и въздух много има в градовете, ама..... И от вчера - пешеходна пътека, върви по нея момиче, на вид някъде 8-9 клас. Забило нос в телефона и едва крачи, че и поспира. Шофьор не издържа и натиска клаксона продължително. Няма реакция, госпожицата продължава със същото темпо. В един момент само вдигна глава, дори не се стресна, погледна и така си продължи. Жал ми е за тия поколения, масово с очила, пълни, като зомбирани. И, дано не съм прав!
Коментирай