„Америка за България“ са изолирани за годишния доклад на Държавния департамент на САЩ
Внимавайте със специалностите „Мики Маус“ в университетите! Университети-корпорацийки, министерство-без(раз)личие.
Тригодишният бакалавърски курс във Великобритания ще струва 28 605 паунда само за такси за обучение, да не говорим за наем, сметки, храна и други разходи за живот.
Средностатистическият студент завършва университет с дълг от 53 000 паунда, който ще изплати с 4,3% лихва, след като заплатата му достигне 25 000 паунда. Тези плащания могат да отнемат 40 години.
Тази огромна цена прави още по-важно да се избере университет мъдро и да се избягват дипломите „Мики Маус“ - онези безполезни или неподходящи курсове, които са непривлекателни за работодателите.
В България нещата са улеснени по „пазарно-демократичен“ начин. Университетите функционират като корпорации, интересуващи се от нарастването на приходите.
Държавата е „пас“ както при създаването на специалности-кукички за лапнишарани, водени от „специалисти по всичко“, така и при контрола върху качеството (дали студентите наистина ходят на занятия или ползват университетите за право на общежития), да не коментираме държавния ангажимент за отсъствия на плагиатство (и на студенти, но и на преподаватели), като всичко е оставено на самотек...
Важното е университетът да има 4-5 години (уж) студенти и преподавателите да са доволни от нарастването на личните си доходи (високи заплати в университетите и още по-високи доходи на работа някъде другаде).
Не е тайна че доста университети са силно политизирани, че в редиците на преподавателите редовно се вливат бивши и настоящи политици - същият процес протича и в обратна посока, които си осигуряват бляскава кариера до „академик“, но не и до Нобелов лауреат.
Университети-корпорацийки, министерство-без(раз)личие.
Боян Дуранкев
trud.bg
Реалист
9 months before
Никога няма да разбера младежите, които отиват да учат журналистика, мениджмънт, разни административни науки и пр. алабализми, неща, които могат да те осветлят от няколко бизнес наръчници или др. по-дебели книги. Не е чудно, че днешните журналисти не разбират същността на проблемите и дрънкат само глупости. Не се сещам за изключения. Имам слабост към спортните такива, познавам доста от тях и никой не е завършил журналистика.
Коментирай