Водният скандал на България Пречиствателни станции на хартия и мръсна вода в чешмите

 Гледах „Следите остават“ по БНТ1. Ставаше въпрос за водите в България, усвоените пари за пречиствателни станции и за това, че почти нищо от тях не работи.

Скъпа, това е геноцид.

Умишлена безстопанственост, пълна незаинтересованост и безхаберие, докато хората ги тровят или ги оставят без вода.“

Това е съобщението, което получих от приятелка - сериозна жена с ясна гражданска позиция, човек, който не използва тежки думи лекомислено. Именно затова веднага изгледах предаването.

Преспах, за да дам време на аналитичната си мисъл да осмисли видяното и чутото в „Следите остават“.

Днес съм още по-убедена, че проблемът не е случаен, не е нов и не е локален. Той е системен и е трупан десетилетия.

Въпросите, които възникват, не са един или два. Те обхващат период, в който не е направено почти нищо, за да пием чиста вода.

Сетих се за страховете на генерал Ниско от „външни заплахи“, за истерии около язовир „Искър“.

Сетих се за т.нар. „зелени“ организации, които говорят силно, когато има пари, но мълчат, когато става дума за реалните проблеми за пречистване на водата, която всички българи ежедневно пием и използваме.

Сетих се за ВиК холдинга, за дъщерните му дружества, за непрекъснато растящите цени и такси - и за нулевото качество, което получаваме срещу тях.

Не, не е нулево.

Тровят ни.

Бавно, ежедневно и от десетилетия.

По същество:

Собственикът на „Български ВиК холдинг“ ЕАД е държавата чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това е акционерно дружество, което е принципал на ВиК операторите с държавно участие. По устав целта му е да координира, подпомага и осигурява устойчиво финансиране и инвестиции във ВиК инфраструктурата.

Това е на теория.

На практика:

На хартия в Република България има пречиствателни станции. 

Въпросът е, че от предаването ни става ясно, че те не се обслужват и най-вече, че тънат в разруха. Въпросите, които обществото ни трябва да зададе и има право да знае са:

1. Какво е реалното състояние на пречистването на питейната вода в България?

2. Колко от пречиствателните станции за питейна вода реално работят?

3. Къде водата изобщо не се пречиства?

4. Какви замърсявания има и какво всъщност пием?

Нека започнем от източниците.

97,5 % от повърхностните води в България са местно формирани. От тях 82 % са планински оттоци – по дефиниция чисти води. 

Ако те стигат замърсени до чешмите, това не е природен, а човешки проблем.

Около 47 % от питейната вода идва от повърхностни водоизточници, а останалите 53 % – от подземни води. По нормативна уредба пречиствателни станции се изграждат основно при повърхностни източници, защото подземните се считат за чисти. Но дали това все още е вярно?

В България няма официален регистър на пречиствателните станции за питейна вода, който вече посочих. По налични проучвания броят им е около 65. Част от тях са големи регионални станции, обслужващи цели области, други – малки, основно в Софийска област.

От „Следите остават“ става ясно, че по време на разследването за уран в питейната вода в Хасково са установени две неработещи станции. Едната – край село Ябълково, която е трябвало да обслужва около 40 % от водоснабдяването на Хасково, не работи от 2012 г. – въпреки установени замърсявания с уран, манган и повишена алфа-активност. Другата – край язовир „Тракиец“, никога не е работила, въпреки че е била предназначена да осигури алтернативен и по-чист водоизточник за града.

По данни на ВиК холдинга операторите са 26 и управляват 48 пречиствателни станции. 11 ВиК оператора нямат нито една. Това означава, че в цели области водата изобщо не се пречиства. Сред тях са Варна, Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Сливен, Силистра, Стара Загора, Ямбол, Разград. Към тях се добавят още Русе, Пазарджик, както и по-малки общини като Троян, Брацигово, Кресна и Сапарева баня.

Общо – 12 области без пречистване на питейната вода.

Към това трябва да се добавят и напълно или почти напълно изградени станции, които никога не са работили – в Трявна, Самураново, Етрополе и други. Сгради, утаители, филтри – всичко е налице, но без експлоатация.

По данни на МРРБ още 7 станции към ВиК холдинга не работят – в Габра, Лакатник, Литаково, Радотина, Врачеш, Курково и Ичера. Част от тях са нови, но спрени поради „недостатъчен дебит“, „технологични проблеми“ или липса на средства за поддръжка. Така броят на неработещите станции за питейна вода в страната достига 14.

В доклад на ВиК холдинга от 2022 г. се казва, че:

От 37 станции само 23 са в добро или относително добро състояние, а останалите 14 се нуждаят от сериозна реконструкция. В много населени места питейната вода не отговаря на нормативните изисквания, защото станциите не могат да осигурят необходимото пречистване.

Признава се още:

• липса на системи за пречистване на технологични отпадъчни води

• заустване директно в реки и язовири

• икономии от коагуланти и реагенти за сметка на качеството на водата

• станции, които работят само на едно от няколко технологични стъпала.

Случаят с село Бързия, с който се е ангажирал адв.Петров – народен представител от ПП „Възраждане“ е показателен. Там от години от чешмите тече мътна вода. Пречиствателната станция съществува, но не функционира. Регистрирани са колиформи и ешерихия коли, наложени са актове, но реално решение няма. Причината е една - пари. 

Поддръжката струва пари. 

Реагентите струват пари. 

Персоналът струва пари. 

А когато разходите са „много“, водата просто минава през станцията, без да се пречиства.

Защо в последните 25 години българските управляващи не са направили НИЩО за пречистването на питейната водата. Това не е ли политически проблем? Технологичен проблем ли е? Финансов проблем ли е?  

Скъпи приятели, осъзнавате ли, че това е огромен проблем, който е платен с обществено здраве?

Въпросите остават:

Къде в България са зоните със замърсена вода, която не става за пиене?

В какво състояние са най-големите пречиствателни станции за питейна вода?

Как една трета от пречиствателните станции не работят и никога не са работили?

Как единадесет са платени изцяло, една има Акт 16, а на терен е гола поляна?

Как само две в цяла България покриват европейските изисквания?

Как са налети над 4 милиарда евро – европейски и национални средства?

Как Европейската комисия знае това от осемнадесет години и мълчи?

Как Европейската прокуратура не разследва изчезналите милиарди?

И как мръсните, непречистени води се изливат директно в реките?

Защо заплащаме за тази вода?

Лилия Божкова