Вчера една новина мина ей така, между другото. Двама възрастни хора от едно и също село - с. Чоба, независимо един от друг, сложиха край на живота си. Част от статистиката и новинарския поток. Нищо интересно и нищо необичайно. Вече претръпнахме.
Знаете ли колко много хора се самоубиват в България всеки ден? В България се самоубиват 7,8 души на 100 000 души. Тук не включваме случаите, когато не се разбира, че е самоубийство. Или когато хората са се самоубили по друг начин - чрез неприемане на лекарства, отказ от храна, отказ от лечение. И причините са ясни.
Възрастните хора в България са най-тежко засегнатите от лудостта наоколо. Често сами, близките им са в чужбина или по далечни места. Няма кой да се погрижи за тях. Пенсиите са мизерни. Обект са на всякакви мошеници и измамници. Да обяснявам ли колко много възрастни дължат луди пари след посещения на уж безплатни лекции, на които им пробутват одеяла за по няколкостотинн лева и уреди за хиляди?
Самоубийството е окончателно решение, когато човек не вижда друг изход. Колко са хората, които са невидими? Колко пъти сте се запитали как живее съседката на осемдесет години над вас примерно? Или има ли пари за лекарства старият ви чичо? Има хора, които вечер сядат пред чиния с хляб и кисело мляко и внимателно се опитват да си разделят лекарствата така, че да могат да имат за още малко време. И плачат, помнейки това, което са имали, близките си, празният дом, кредитите, броят левчетата в портмонето и се чувстват излишни. Помните ли Борисов как каза, че пенсионерите са "излюскали" бюджета? Е, той не се притеснява, осигурил е поколенията си напред. На цената на живота на тези, които са ограбени.
Как се живее сам? Как живее възрастен човек сам, който има нужда от грижи, от лекарства, от добра храна? Който има нужда от помощ, за да отиде да си плати тока? Как се чувства, когато навсякъде му втълпяват, че е тежест?
Старостта е привилегия. Никой не иска да умира млад. И ако днес не решим този въпрос, утре и ние ще сме на това място. И някъде там ще ни чака въжето или отровата. Ако не сме се справили сега!
Елена Гунчева-Гривова
Изплашен за бъдещето си
11 months before
Изтрепали се да ги мислят възрастните. Държавата направо ги отписва, колкото по-бързо си заминат, толкова по-добре за нея. Най-много мъчи възрастните социалната изолация, самотата, чувството, че си непотребен. След тях идват немотията и болестите, И после що имало носталгия по миналото, щото беше хубаво за хората и живота им. Никой не изпитва носталгия по нещо лошо. Възрастните ги уважаваха, нещо като в турските сериали, думата им се чуваше. Днес няма нищо общо с тогава. А човек има нужда от достойно изживяване на старините си. Не заключен в стая в някакъв дом, или бит и насилван в къщата си на село, обиран от едни мурагавели, дето няма кой да ги озапти, щот са с много права. А правата на възрастните? Ама кой пък е казал, че те изобщо имат някакви права!?
Коментирай