ЗА МИЛИОНИ НЯМА ЗАКОНИ, ЗА КОКОШКА НЯМА ПРОШКА

Актьорът-"мечка" Димо Алексиев (събрат на другите богопомазани "мечки" Бахаров, Рачков, Карамазов, Вергов), виден тв водещ и звезда на Народния театър, е пуснат под домашен арест, въпреки че е пипнат да шофира пиян, и то в режим на условна присъда за същото престъпление.

Дефинитивно, по закон, условната присъда автоматично става ефективна. Съгрешилият трябва да лежи в килия. По закон...но законът явно не важи за тъй наречената българска художествено-творческа интелигенция от либерастки тип. За ефетата от паветата.

Димо Алексиев, понеже е голям пич и мъжкар, се ожалвал в съда с медицинско, че шестмечената му дъщеричка е болна и се нуждае от постоянни грижи. 

Измъкнал се, демек, храбрецът с диагнозата на бебето си.

Като толкова се нуждае детето от медицински надзор, що шеш мъртвопиян на пътя?

И то след като веднъж ти се е разминало само с условна?

Как може да ползваш бебето за щит, да спекулираш, вместо достойно да кажеш - "да, виновен съм, ще си изтърпя наказанието!"

Не, наистина не проумявам нравите сред актьорската общност; сред онези, които пълнят сцените, екрана, тв риалитата и рекламите със "светлите" си образи и които би трябвало да служат за пример на драгия зрител.

Какъв ти пример - из гримьорните на Народния дрегери за алкохол и дрога трябва да поставят, не тоалетки!

Защо братът на Бахаров, Явор, продължава да бичи халтури с присъда?

Защо братът на Рачков се разхожда свободен, въпреки че е наркодилър с присъда?

А Вергов, обвинен за побой от колежка?

А Нойзи, който раздава акъли от всеки телевизор и по всяка тема - от футбол и кулинария до политика?

И все им се разминава, все съдиите великодушни, състрадателни, все за тях специално се правят изключения...

С цялото си нахалство тези дегенерати с особен, привилегирован статут в обществото, недосегаеми за правосъдието, презрително наричат протестиращите хора около Народния театър "говеда" и "уроди", както онзи ден го направи Захари Бахаров. 

И тази аргогантност е напълно разбираема - в България, където за кокошка няма прошка, за милиони няма закони, усещането за справедливост е системен дефицит и характерен белег на обществената реалност.

Недялко Недялков