ЗА ПРЕДИ И ЗА СЛЕД 9-ТИ СЕПТЕМВРИ. ИЛИ КРАТЪК КУРС ПО СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

ЗА ПРЕДИ И ЗА СЛЕД 9-ТИ СЕПТЕМВРИ. ИЛИ КРАТЪК КУРС ПО СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

В старото селско училище на баща ми през 1925 година са разквартирувани за няколко дни джалатите на 9-то юнските превратаджии, които „раздават“ правосъдие над симпатизантите на Стамболийски.

Идат в село, за да отрежат главата на кмета, но не го намират и за да не са валат, на тръгване бастисват неговия брат Колю, лудия на селото и слагат отрязаните гениталии в устата му.  

В старото селско училище на баща ми през 1942 година са разквартирувани русокосите синеоки левенти на вермахта, които са ремонтирали тук, в тила на кристално невинната ни неутралност, потрошените им из руските степи танкове,. Денем са ремонтирали танковете, нощем хоризонтално са репетирали с местните моми българо-немската съюзническа дружба. Така, събрали чарковете на танковете си и освободили сексуалното си напрежение, те са се връщали освежени и ободрени на източния фронт, където отново педантично, хигиенично и организирано да редуцират славянското население, съставено/ според многоуважаемия К.Г.Юнг/ от некачествен човешки материал. 

В старото селско училище на баща ми на 20 септември 1944 година са разквартирувани брадясалите и опърпани съветски солдати, които престояват там около месец, оставяйки след себе си три гроба на разстреляни от патрулките на НКВД трима храбреци-крадци на две кокошки и един юрдек /мъжка патица/. След тях остават няколко политически работници с кожени тужурки и един шофьор, които по късно по време на първите избори превозват из неукрепналата още социалистическа околност вече напечатаните и попълнени червени ОФ бюлетини.

После, това вече си го спомням, в старото селско училище на баща ми имаше за известно време киносалон, в който всеки петък идваше пътуващо кино. Ние, ахналите деца от задните редове, гледахме кинопрегледите за чутовните успехи на социалистическото строителство у нас и в чужбина, за кучето Лайка, за еднометровите краставици на Мичурин, за стахановските сторъки майстори и прочие, както и за ежеминутната световна борба срещу световния империализъм, но виждахме най-вече проектираните на екрана като в бостан едри глави на седящите пред нас кооперативни селскостопански труженици.

... Днес в старото селско училище на баща ми няма нищо. Скоро няма да го има и самото училище.

Чужбината открадна децата му.

Циганите откраднаха покрива му.

Накрая дъждът, снегът и вятърът ще го довършат окончателно. Защото Природата най-добре знае това - как да изтрива човешките следи, така че сякаш никога не ги е имало на земята.

Недялко Славов