ЗА РОДИТЕЛИ Когато детето отговаря с ,,Не знам“ / „Нищо“ / „??? Не разбирам“ и има дислексия

ЗА РОДИТЕЛИ

Когато детето отговаря с
,,Не знам“ / „Нищо“ / „??? Не разбирам“
и има дислексия

Много родители се тревожат, когато детето им започне често да отговаря по този начин – на въпроси за училище, чувства, преживявания или дори за неща, които очевидно го засягат. Често тези отговори се тълкуват като липса на интерес, затвореност, мързел или емоционална студенина. При деца с дислексия това тълкуване най-често е неточно.

⸻

Какво всъщност означават тези отговори

При дислексията детето не мисли и не чувства по-малко. Напротив – често преживява много, но има трудност да преведе преживяното в думи, особено когато е под напрежение или очакване да отговори „правилно“.

Когато казва:
,,Не знам“ - това често означава „знам, че има нещо, но не мога да го кажа“
,,Нищо“ - ,,уморен съм да обяснявам“ или „по-лесно е да спра“
,,Не разбирам“ - ,, не мога да подредя мислите си в езика, който ми се иска“

Това не е отказ от контакт, а защитна реакция.

⸻

2. Защо това се появява с времето

Когато езиковите трудности не са разпознати или подкрепени навреме, детето:
- многократно се проваля в опитите си да се изрази
- бива коригирано, прекъсвано или оценявано
- започва да свързва говоренето с напрежение и срам

С времето то научава, че мълчанието боли по-малко от грешния отговор.

⸻

3. Как това се отразява на емоциите

Емоциите не изчезват, но детето започва:
- да не ги назовава
- да не ги разпознава ясно
- да се дистанцира от тях

Така се появява впечатлението, че „нищо не го вълнува“, когато всъщност то се пази.

Особено в юношеска възраст това може да изглежда като:
-апатия
- рязка умора
- затваряне
- отказ от разговори

Това не е характер, а натрупано изтощение.

⸻

4. Какво не помага

Колкото и да е трудно за родителите, следните реакции обикновено влошават ситуацията:
настояване „кажи какво чувстваш“
 - поправяне на начина, по който детето говори
 - бързи обяснения или съвети
 - сравнение с други деца

Те засилват усещането, че детето отново „не се справя“.

⸻

5. Какво помага реално

Полезно е, когато родителят:
 - дава време за отговор
 - приема неточни, непълни или образни изрази
 - позволява рисуване, движение, примери вместо думи
 - показва, че преживяването е важно, дори когато думите липсват

Когато детето усети, че не е оценявано по начина, по който говори, нуждата от „не знам“ постепенно намалява.

⸻

6. Най-важното, което родителят трябва да знае

Тези отговори не означават, че детето:
 - няма емоции
 - не иска връзка
 - е безразлично

Те означават, че:

то все още няма достатъчно сигурен език, за да бъде чуто.

С подходяща подкрепа – особено психолингвистична – тази връзка може да бъде възстановена.

Автор: Стела Богомилова