Заиграването на политици с шампиони не е наш патент, но у нас е особено гадничко

Шампиони VS шампиони? 

Правителственият самолет бе изпратен да прибере от Истанбул волейболните национали. Бурна министерска радост блика от коментарите на премиера и партийните лидери. 

Заиграването на политици с шампиони не е наш патент, но у нас е особено гадничко, защото в тяхната младост, чистота и успех се отъркват извънредно нечистоплътни люде. 

За младите волейболисти е застлан килим, строени са гвардейци, всички официални медии са акредитирани да се намират на борда на самолета и да предават кой от кой по-директно.

Сред министрите-посрещачи е този на спорта. Иван Пешев се казва. Проверих с какво е заслужил поста. В неговата биография пише: 

"Иван Пешев е роден на 4 февруари 1986 година в София в семейството на офицер, който по-късно достига до поста началник на кабинета на началника на Генералния щаб."

Това потресаващо ми прилича на някогашните биографии: "Роден в семейство на трудещи се, членове на БКП."

В кариерно отношение Пешев "участва в работата на няколко постоянни комисии към СОС, сред които тези, занимаващи се с младежки политики, обществен ред, икономика и противодействие на корупцията." И сега е министър, който ще се сдобие с много снимки с истински спортисти. 

Както казах преди няколко дни, всички държавници ще се размажат от връчване на плакети, грамоти и признания. 

И хей тъй, само между другото, днес в столицата кацна и Ружди Ружди - двукратен олимпийски шампион в дисциплината мятане на гюле за хора с увреждания, шесткратен световен шампион, с нов световен рекорд от шампионата в Делхи. 

Ружди Ружди е посрещнат от министъра на труда и социалната политика Гуцанов. По БНТ отделиха 40 секунди на новината, но нито секунда видео от посрещането. 

Ами няма как премиерът, министър Пешев и всички мераклии за снимка с младите, здрави волейболисти да се разкъсат и да посрещат и Ружди. Въпрос на приоритети, все пак. 

И тук ще разкажа една друга история: 

На столичното летище преди няколко години едновременно кацнаха младежкият отбор по волейбол, които бяха победители от голям форум - разкошни, стройни момчета и целият отбор на участниците от Спешъл олимпикс - състезатели с интелектуални затруднения, участвали на световен форум в множество дисциплини. 

Летището преливаше от репортери, камери и фотоапарати от всички медии. Започнах да моля колегите с които се познаваме - от човек на човек - да снимат и посрещането на "спешъл"-ите, защото те носеха златни, сребърни, бронзови медали и те също бяха атлети. 

НИТО ЕДИН репортер не пожела да обърне и секунда внимание на състезателите с интелектуални проблеми. И тогава отидох при волейболистите и им казах, че точно до тях са другите състезатели. Младите момчета едновременно започнаха да аплодират събратята по състезателен дух, изтеглиха ги напред, прегърнаха ги и изведнъж камерите се обърнаха отново и така заснеха всички: здравите и успешни таланти на България и онези, другите, невидимите, но също атлети, също шампиони. 

Единственият шанс на Ружди Ружди да бъде еднакво ценен с младите ни волейболисти е те някак да го намерят и с количката му да го поставят сред тях.

Лияна Панденлиева