ЗАЩО ПОЗЛАТЯВАМЕ БАКУ? ПРОДАЖБАТА НА „ЛУКОЙЛ“ НА АЗЕРБАЙДЖАН – БЕЗУМНА ГРЕШКА С ДЪЛГОСРОЧНА ЦЕНА

    Браво, България! Още веднъж доказваме, че когато съдбата ни поднесе шанс, ние го хвърляме през прозореца.

    Вместо държавата да вземе под контрол „Лукойл“ – стратегически обект, който в много европейски държави е държавен, ние гордо се съгласяваме да се подари на... Азербайджан. 

    Защо да печели българският бюджет, когато може да пълним чужд? Защо да имаме енергийна независимост, когато можем да сме зависими, този път от Баку?

   Ще чуем обичайните оправдания: „няма пари“, „няма смисъл“, „държавата е лош стопанин“... 

   Но същата тази „лоша“ държава ще продължи да събира акцизи и ДДС, които сега вече падат стремглаво. И след като сме изпуснали златната кокошка, ще се чудим защо в бюджета има дупки, които не могат да се закърпят с клипчета в TikTok. При това имаме „Златна акция“ в „Лукойл“, позволяваща намеса при продажбата й.

    И за капак, рафинерията – един от най-печелившите бизнеси у нас, се продава за 3 милиарда долара. Пари, които можем да намерим, ако някой в управлението има повече гръбнак и по-малко „инвеститорски романтизъм“.

   Продажбата на най-голямата рафинерия в България на държавен субект от друга страна (в случая Азербайджан), вместо придобиването ѝ от самата българска държава, има ред негативни последствия - икономически, геополитически, стратегически...

1. Загуба на енергиен суверенитет

   Нефтената рафинерия е критична инфраструктура. Тя определя не само цената и качеството на горивата на вътрешния пазар, но и устойчивостта при кризи. Когато собственикът е чужда държава, контролът върху производството, запасите и износа на горива автоматично се влияе от външни политически и икономически интереси.

    В кризисна ситуация (санкции, война, блокади) приоритетите на чуждия собственик може да не съвпадат с българските.

    Държавата ще има ограничен лост за намеса, дори със „Златна акция“, която дава право на вето само в специфични ситуации, а не ежедневен оперативен контрол.

2. Изтичане на печалби и капитали извън страната

   При чужда собственост печалбата от рафинерията (която при добра конюнктура е в милиарди левове годишно) ще се изнася към бюджета на друга държава. 

    България губи потенциален източник на стабилни приходи за финансиране на социални, инфраструктурни и енергийни проекти.

     Вместо да се превърне в „локален енергиен център“, страната става територия за преработка с печалба за външни играчи.

3. Зависимост от чужда геополитическа линия

    По презумпция собственикът на стратегическа инфраструктура пренася в нея своята външна политика. Ако Азербайджан реши да пренасочи продукцията, да промени условията за доставки или да използва рафинерията като инструмент за регионално влияние, България ще бъде поставена в зависимост и без пряк контрол върху действията на Баку.

4. Пропусната възможност за национална индустриална стратегия

   Вместо България да поеме контрола над рафинерията и да я интегрира в национална енергийна и индустриална стратегия, ние ще оставим тези решения в ръцете на чужда държава.

   КАКВО МОЖЕ И КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ?

   Ако целта е дългосрочна национална сигурност и икономическа изгода, справедливото решение е държавата да се стреми към 100 процента купуване на рафинерията или поне към мажоритарен дял и стриктни гаранции.

   И защо най-бедните в ЕС ще позлатяват най-богатите на петрол и газ?

Велизар Енчев