Защо преживелите всичко се страхуват най-малко

Преди около месец изведох на кафе най-добрата приятелка на покойната ми баба, с която буквално ме отгледаха по градинките преди 30 и кусур години. Юлия - "Юлето", е на 87 години, в отлична форма, всеки ден си прави дълги разходки и катери 5 етажа. Разказа ми как си спомня цар Борис Трети, който е виждала като дете с очите си пред блока й до църквата Св. Георги да идва - сам с шофьор и кола, при министър, живеещ там. 

Адекватна, чете новини, интересува се. Питам тази жена на 87, видяла 3 епохи - царство, соц и целия преход за еврото от нова година. Отговаря ми пренебрежително - а, какво да се притеснявам, тя банката обръща парите, ще плащам, както до сега. Беше наясно с превалутирането, с банкоматите, даже й беше скучна темата. Леко се учудих - очаквам, нали, тъкмо най-старите хора да са най-притеснени от промяната. После почнах да си давам сметка какви промени е преживявала тази жена. Истински и исторически. От царството към соца. От едно предимно аграрно общество към индустриализация и урбанизация. После прехода, демокрацията, мутрите. Боновите книжки, фалитите, хиперинфлацията, превалутирането. Доживя интернет и смартфоните, самата тя ползва такъв, за да общува с внучката в Канада. 

И накрая на всичко това изглежда повече от логично, че тази промяна сега не я плаши, даже не й направи особено впечатление. Но за мен, самоуверен във вечното предимство в адаптациите на младите пред старите, беше изненада. Предполагам, защото живеем в епоха, която въздига на пиедестал младостта, във всичките й форми. Видяхме го и с манията по ДженЗи-то. А това, всъщност, е културна аномалия, не е правило. В древен Рим е обратното, например - съществува табу над младостта, която не се счита за предимство, а порок. Докато днес търсим "младите", които да влязат в политиката, в Рим се счита за неприлично да заемеш висок пост, хеле пък консул, преди 50 годишна възраст. Съществува култ към предците - Mos Maiorum, чийто восъчни маски (Imagines Maiorum) се пазят в дома и показват с гордост от децата, карани да запаметят всяко име и дело на праотците си. Самата дума "сенат" идва от senex - възрастен мъж, и буквално значи съвет или сбор на старейшини. Докато модерната култура води война със "старчетата на власт", то в Рим младостта се свързва с неопитност, а старостта - с мъдрост. 

Може би най-добре осъзнах нагледно това в разговора си с Юлето. Отвъд спора за и против еврото - тя не е изразила пред мен изрична подкрепа или радост от приемането му, видях един човек, у когото старостта е създала качествено натрупване, способстващо адаптацията и справянето с живота, а не обратното. И си пожелах и при мен тя да направи, с годините, същото.

Кристиан Щкварек