Здравеопазване извън големите градове: битката за лекари и достъпно лечение

През последните 10 години медицинските университети в България са подготвили приблизително 13 000 – 14 000 млади лекари.

Кабинет с олющена мазилка, кушетка от 80-те години на миналия век и 73-годишен лекар, който преглежда 40-ия си пациент за деня, без да знае кой ще отключи вратата след неговото пенсиониране. Тази картина вече не е изключение, а всекидневие за стотици населени места в България, предава кореспондентът на БГНЕС в Смолян.

Докато високотехнологичните частни и университетски болници в София, Пловдив и Варна инвестират в роботизирана хирургия и привличат пациенти от цялата страна, здравеопазването в провинцията бавно гасне. Дълбоката кадрова криза в сектора поставя държавата пред най-тежкия ѝ системен тест: как да осигури конституционното право на здравеопазване на гражданите си, когато младите лекари избират емиграцията или столицата, а цели региони остават без педиатри, кардиолози и джипита. 

През последните 10 години медицинските университети в България са подготвили приблизително 13 000 – 14 000 млади лекари. Но вместо да наситят хронично недостигащата система, значителна част от тях поемат към летището още с дипломата в ръка. 

По обобщени данни на Българския лекарски съюз (БЛС), всяка година съсловната организация издава между 350 и 480 удостоверения за добра медицинска практика — задължителният документ, изискван от чуждестранните здравни институции за започване на работа в чужбина.

За периода 2014–2024 г. над 4 000 български лекари са изискали сертификати за емиграция. Това се равнява на пълното кадрово обезпечаване на няколко областни многопрофилни болници. Водещите дестинации остават Германия, Великобритания, Франция, Швейцария и скандинавските страни, където стартовото възнаграждение на специализант е между 4 500 и 6 000 евро, а условията за професионално израстване са защитени от строги колективни трудови договори. Още по-катастрофално е положението при сестринския състав. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), за всяка новозавършила медицинска сестра страната губи средно по две, които се пенсионират или заминават за Италия, Великобритания и Германия. В момента в България работят едва около 28 000 сестри при санитарен минимум от поне 50 000 за нормално функциониране на лечебните заведения. 

На фона на острия дефицит на местни специалисти, медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен се превърнаха в истински международен образователен хъб. 

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за висшето образование у нас се обучават над 16 800 чуждестранни студенти. 59.8% от тях избират специалности в областта на здравеопазването. Само в направление „Медицина“ се обучават 46.1% от чуждите граждани — това прави над 7 700 бъдещи лекари от държави като Гърция, Великобритания, Германия, Украйна и Италия. При общо около 13 600 студенти по медицина в държавата, повече от половината са чужди граждани.

Този модел се превърна в спасителен пояс за бюджетите на висшите училища, които събират годишни такси от 8 000 до 10 000 евро на чуждестранен студент. За националната система на здравеопазване обаче ефектът е нулев: над 98% от тези дипломирани лекари се прибират в родните си страни или отиват в Западна Европа веднага след полагането на Хипократовата клетва. България на практика инвестира преподавателски капацитет и клинични бази, за да субсидира здравните системи на Германия, Великобритания и Гърция. 

Средната възраст на работещите лекари в България надхвърля 54,5 години. 

Общопрактикуващите лекари в България са под 3 900 души. В десетки общини — особено в планинските и граничните райони — един лекар обслужва по 5 до 8 съседни села. Ако възрастен селски лекар почине или се пенсионира, здравната каса често обявява практиката с месеци и години без нито един кандидат. 

Липсата пък на педиатри в провинцията доведе до системни кризи. В градове като Враца, Ловеч и Добрич отделенията за детски болести периодично спират прием или работят на ръба на закона заради липса на минимум двама правоспособни специалисти, изисквани от медицинския стандарт. Родителите в редица малки градове са принудени да пътуват между 60 и 120 километра посред нощ, за да прегледат дете с висока температура или заболяване.  

През последните 10 години общественото здравеопазване в България претърпя тихо разграждане. Докато частните лечебни заведения в страната се удвоиха, общинските и държавните болници бяха притиснати от финансови загуби, недофинансирани клинични пътеки и непосилни изисквания за персонал. 

След емблематичния колапс на болницата в Девин преди години, списъкът с болници, преустановили или свили дейност, се разшири. Лечебни заведения в градове като Белоградчик, Радомир, Роман и Кубрат на практика спряха да функционират като пълнопрофилни болници и бяха редуцирани до медицински центрове за долекуване или хосписи. 

По данни на анализатори и здравни експерти, цели области като Пазарджик вече не разполагат с нито една работеща общинска болница. 

Дори в най-богатия град на страната – София, общинските лечебни заведения са под риск — Четвърта градска болница в София беше принудена да се влее във Втора градска болница, за да избегне фалит след натрупани дългове. 

По-опасната тенденция от пълното затваряне на сградите е тихото ликвидиране на ключови отделения. Десетки общински и дори областни болници през последното десетилетие затвориха своите родилни отделения (АГ), педиатрии, инфекциозни и неврологични отделения поради невъзможност да осигурят 24-часов лекарски дежурен график. 

Осъзнавайки, че липсата на здравеопазване води до ускорено обезлюдяване, местните власти в редица градове предприеха спасителни мерки, заделяйки собствени средства от местните данъци. 

Във Видин местната власт разработи цялостен пакет за привличане на млади лекари и специализанти, включващ месечни стипендии от бюджета, еднократна финансова помощ и предоставяне на безплатни общински жилища, стига младите медици да подпишат договор за работа в местната МБАЛ „Света Петка“ за определен период. 

В Смолян и Родопите областната болница и местните кметства осигуряват безплатен транспорт, заплащане на семестриални такси за специализация и допълнително материално стимулиране към заплатата от болницата.

В Габрово и Враца пък Общинските съвети гласуваха целеви фондове „Здраве“, отпускащи месечна добавка за специализанти, съчетани с обновени общински апартаменти за семействата им. 

Въпреки тези стимули, голяма част от местата остават празни. Младите лекари се страхуват от деквалификация, например, защото в една малка общинска болница младият лекар работи с апаратура от миналия век и вижда ограничен брой клинични случаи, докато съвременната медицина изисква достъп до модерна образна диагностика, инвазивни лаборатории и опитни ментори. 

Безкрайни дежурства и липса на заместници също плашат лекарите - в отделения със само двама лекари младият специалист поема непрекъснати нощни дежурства и разположения на повикване, водещи до бързо професионално прегаряне (бърнаут). 

Не на последно място, кариерният избор на младия лекар е обвързан и с личния живот — липсата на качествени училища, детски градини и работни места за партньора в малкия град често накланя везните в полза на големия град или чужбина. 

Кризата с кадрите в здравеопазването не може да бъде решена на парче от отделни кметове. Но няколко фактора биха били от помощ – например, пълно субсидиране на специализантите от държавния бюджет с гарантирана държавна заплата, обвързана с ротационен принцип — младият лекар да прекарва част от специализацията в университетска клиника, а част — в регионална болница. Премахване на търговския статут на общинските болници, които не могат и не трябва да функционират като търговски дружества, генериращи печалба от болни хора в региони с ниска плътност на населението. Те изпълняват защитна социална функция и изискват целево бюджетно субсидиране. И разбира се, преоценка на клиничните пътеки и спешно повишаване на цените на неоперативните пътеки в педиатрията, инфекциозните болести и вътрешните болести, които в момента са силно губещи и тласкат регионалните болници към банкрут. 

Без тези решителни реформи, до края на десетилетието достъпът до медицинска помощ може да се превърне в привилегия, запазена единствено за жителите на София, Пловдив, Варна и Бургас. IБГНЕС