Здравната система ни шамаросва всеки ден. Хора умират, защото нямат пари, Това човечно ли е? И когато опре ножът до кокала, се сещаме, че нещо е гнило

https://svobodnoslovo.eu/index.php/bulgaria/zdravnata-sistema-ni-shamarosva-vseki-den-hora-umirat-zashtoto-nyamat-pari-tova-chovechno-li-e-i-kogato-opre-nozhat-do-kokala-se-seshtame-che-neshto-e-gnilo/167820 SvobodnoSlovo.eu
Здравната система ни шамаросва всеки ден. Хора умират, защото нямат пари, Това човечно ли е? И когато опре ножът до кокала, се сещаме, че нещо е гнило

Дали се е държала акушерката зле? Най-вероятно. Дали родилката е прекалила с претенциите? Възможно е.  Истина е, че не само лекарите понякога са груби и недодялани, а абсолютно всички хора от чистача до политика. Просто в такава култура живеем днес - отношението към човека не се цени, пренебрегва се, на власт са парите и печелбарството, а не това как се чувства другият. Сами си я избрахме тая работа и мисля, че трябва да си я търпим.

Че лекарите са нископлатени и пренатоварени - факт, който стимулира грубостта им. Че не е професионално жена, която ражда, да бъде стресирана допълнително, вместо обгрижвана с внимание - факт. Че не само в болниците, а навсякъде, трябва да се държим с уважение към другия, с грижа и милост - факт. Но то си е въпрос на възпитание. А това възпитание се получава от обществената система, в която живеем. Тя формира и родителите ни, и учителите ни, и приятелите ни и всички около нас. Формира нас. Човекът е отдалечен от човека. Пациентът е клинична пътека, водеща до определена сума пари. Ако нямаш пари, ще умреш на стълбите. Нима е по-мило от това да те шамаросва акушерката.

Здравната система ни шамаросва всеки ден. Хора умират, защото нямат пари, Това човечно ли е? И когато опре ножът до кокала, се сещаме, че нещо е гнило.  И започва едно мрънкане, един рев. А не мрънкахме, когато избирахме собнственото си благо пред това на другите? Когато можем да си купим шоколади за 10лв., докато бабите до нас си броят стотинките за кисело мляко, за това, че докато си резервираме ол инклузив хотели, някъде по селата някой умира от самота, която е единственият му придружител в пътя към болестта или мизерията. Всичко това е свързано, но ние сме късогледи и егоистични. И почваме да виждаме кривостите на системата и да правим нещо, само когато тези кривости ни отклонят от постлания ни с цветя и рози път. Заслужаваме си всичко, щом сме се отдали на егоизма и материлизма. И по-зле да става, та накрая да пламне тоя Гомор, та да се преродимв човеци.

Персефона Коре

5 Коментара

ГРАЖДАНКА

10 months before

Съгласна съм с написаното. Здравето се е превърнало в търговия, а лекарите са търговци. Няма вече човечност и съчувствие, всички са изнервени и зли.

Коментирай

Впечатлен съм

10 months before

35 години демокрация доведоха до тук. Очевидно несправяне. Държавата отдавна е фалирала. Фалит е НЕ да не можеш да платиш на кредитора, а да лишиш себе си и децата си от здравеопазване, образование, сигурност за да платиш на кредитора. Плюс поемане на дългове за да платиш предишните взети и да отчетеш 2,7% инфлация за да се лишиш от собствена валута. За толкова некадърни комунисти даже и не съм чувал. Упадък, но с Мерцедеси пълни с неграмотници и престъпници. Как пък не можахте ЕЛЕМЕНТАРЕН ред да вкарате? Бива ли да сте толкова некадърни?

Коментирай

Kiko

10 months before

Без излишни емоции, тъжната истина е че при т.нар. пазарна икономика , основния Житейски принцип е този на егоизма,егоцентризма и само спасяването. Всички други приказки са демагогия и откровенни лъжи. Станахме като новите ни задокеански " братя ", където принципа винаги е бил " Всеки за себе си ".Те поне ясно си го заявяват, не го крият изобщо.

Коментирай

Една

10 months before

В онова низвергнато време човек за човека беше другар и приятел(ама, това от комунистическата идеология), сега е враг(това демократично). Едно време се радвах, че срещам хора по улиците в тъмното, така не се страхувах, сега видя ли, че някой идва насреща ми, се стягам от страх. Стана Жунгла, както се изразяваше една съгражданка по-мургава. На тая тъпа демокрация не мога да простя хората, ровещи в кофите, тези, дето не могат лекарствата да си купят, лекарите-търговци, униженията на бабите и дядовците ни, дечицата, дето молят за помощ и им събираме капачки. Не смея да си мисля нас какво ни чака.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.