ЖИВЕЕМ В ХОРЪР

Много пъти съм казвала, че  проблемите в България са комплексни и голяма част от тях можем да разрешим сами, стига да имаме някакво желание. Външните фактори са ясни, ама защо ние ставаме като пълни изверги в ежедневието? То от нас си зависи.

Мъчители на беззащитни животинчета - кучета, котета, хамстери. Срещу пари на извратени чудовища. И най-страшното е, че в тяхното село - Дивотино /явно идващо от дивотията на жителите си/, ги защитават, какво толкова било станало, някакви си животни.

Тези дни България беше потресена от поредния ужас. Възрастни хора, изтезавани и измъчвани в дом на ужасите, иначе дом за възрастни хора. Що за чудовище трябва да си, да вържеш старица или старец за  леглото, да го биеш, да го оставяш в собствената му мръсотия години наред? И да вземаш пари за това? Нали разбирате, че това нещо е ставало със знанието на много хора, които са мълчели?! Ами близките на тези хора - нима не са отишли да видят близките си? Баща си, майка си, дядо си? 

Един от проблемите на България е, както го нарича д-р Пасков -  дехуманизация. Губим всичко човешко в себе си и се превръщаме в чудовища. Затварящи си очите пред страшното и дори участвайки в него. 

Не учим децата си да бъдат добри, а да бъдат успешни. За мен успешен е този родител, който е отгледал добър човек. Не богат, не известен, а добър. Другото е в последствие, но важното е да научиш първо детето си да бъде човек. Помните ли ония гаменчета, които чупеха пътен знак и се заканваха на снимащата ги с телефон? И майката на едната пикла, която ги защитаваше? Ей това правим с децата си - превръщаме ги в чудовища. Които мислят, че всичко е позволено и всичко може да се размине. Да посоча, че в моята младост, ако някое пуберче започнеше да чупи пътен знак, всеки възрастен наоколо щеше да му шибне два шамара, да извика милицията, която да направи същото, а родителите след това в къщи - бой до по...ране, за да не повтаря грешката. А родители, които не възприемаха възпитанието сериозно, имаха със сигурност дете в ТВУ. А сега всички имали права!!! Включително да се държат като изроди, да не спазват законите и правилата и да се  държат като изпуснати павиани в обществото. Като хвана едно дърво.....

Защо не учите децата си, че не е редно да нараняват улични животни? Защо не ги учите да си изхвърлят боклуците в коша, а не на улицата? Защо не ги учите да уважават възрастните хора?

Имате права, вашта майка!!! Аман от правата ви. Ами задълженията ви къде отиват, мамини златни! Човек, да ви кажа под секрет, има и задължения. Към близките си /да, длъжни сте! Както майка ви ви е сменяла посраните гащи като бебе и дете, така и вие сте длъжни да се грижите за нея и да усеща, че има близки/. Към обществото. Към закона и държавата. Длъжни сте да пазите чистота. Длъжни сте да уважавате възрастните. Длъжни сте да уважавате учителите. Какво е това някаква кичозна кифла да отива да вдига скандал на учители, защото правели забележка на безценното й съкровище? Ако имахме нормална държава, такива селяндурки трябваше да бъдат подведени под отговорност.  И това явление: "Маминка защитава детенце от лошите учители!", да няма. Аз за 12 години един път не съм отишла да се разправям с учители или да правя проблеми. Единствено, когато беше ковида и тестовете в училище за ковид, го спрях моя от училище, защото казах, че забранявам да му правят тестове. Толкова. А иначе съм обяснила на сина си, че трябва да уважава и слуша учителите си. Няма не искам,  няма недей. Това е положението. Също съм обяснила, че няма права, докато не започне да се издържа сам и ще трябва да се съобразява. А вече и работи на къра, за да знае откъде се появява храната. Без значение какъв стане и колко пари изкарва. 

Станахме изроди. Оттам идват и проблемите. Оттам идва и проблемът с политиците. Не харесваме свестни и знаещи и можещи, а циркаджии. Харесваме скандала, емоциите, разправиите. А всъщност това е долнопробно.

Промяната започва от нас. Ако я искаме! Защото и да спрем еврото, и да напуснем ЕС, и да направим другите неща, нищо няма да се промени, ако самите ние не станем човеци. Едва тогава можем да станем народ.

Елена Гунчева-Гривова