800 млрд. евро или 5% от БВП за отбраната: Money For Nothing?

800 млрд. евро или 5% от БВП за отбраната: Money For Nothing?

Докато текат преговорите между Доналд Тръмп и Владимир Путин, заобикаляйки ужасения Европейски съюз, на преден план изпъкват не само въпросите на мира, но и на това, което се нарича „колективна отбрана“.

НАТО е своеобразен колектив, който притежава постоянна тенденция не само да се разширява, но и да се замогва. Разширяването на НАТО е безпардонно, без да отчита интересите на други страни, освен собствените си. Обогатяването на съюза е от типа „добавъчно“, просто аритметично, понеже чрез разширяването си трупа допълнителни войски и съоръжения.
Европейският съюз не е притежавал и няма обща отбрана. НАТО нито е европейски проект, нито защитава съюза, понеже Австрия, Ирландия, Кипър и Малта са страни-членки на съюза, но не и на НАТО. И не само това, но около 80% от военната техника в съюза идва от страни извън ЕС и най-голяма част е от САЩ. С други думи, страните-купувачи от ЕС плащат на САЩ за своята сигурност, но същевременно служат за развитие на американската икономика.

2025 г. е кристално ясен един видим факт: Европейският съюз няма собствена отбранителна потенция. Не е „съюз“ по дефиниция. Казано по друг начин, ако някой враг нападне България, например, не ЕС, а НАТО ще бъде предизвиканият да реагира. Разбира се, Брюксел ще произведе тонове декларации, но нищо повече!
Затова въпросът е „или – или“. Или Европейският съюз ще се превърне и в отбранителен съюз, или ще продължава да е търговски колос на глинени крака. Или ЕС ще влага в общи отбранителни способности годишно по 2,5-3,0% от своя БВП, или не 5%, а и 50% от БВП няма да гарантират общи отбранителни способности. Това е ясно не само в Брюксел, но и на всеки редови сержант. Поука: в момента ЕС няма право даже да се зъби на когото и да било, камо ли на руската мечка.

Идеята допълнителни 800 млрд. евро да се „налеят“ в отбраната на ЕС – включително чрез поемането на нови общи дългове, засега е колкото утопична, толкова и трагикокомична. Да поясним.

Първо, засега едва около 20% от разходите на съюза са централизирани, а огромните 80% се извършват от всичките отделни страни, но без да има строга координация за общата сигурност; ситуацията най-малкото трябва да се обърне на 1800. Обща отбрана означава най-висока степен на концентрация на властта. Теоретично това е възможно, но ще се изземе „суверенитет“, ще се приеме ли от всички страни-членки?!

Второ, нова по-висока степен на отбрана предполага и нова млада армейска сила, при това общоевропейска. Около десет страни-членки на ЕС са приели задължителна наборна военна служба за своите граждани (6-9-12 месеца), ще приемат ли и останалите страни да въведат подобна мярка, включително и България? А общото командване ще изисква делегиране на права и способности от националните държави към един общоевропейски център, ще го приемат ли всичките страни?

Трето, даже тези 800 млрд. евро да се налеят в европейските производители на оръжие, те са силно структурно фрагментирани и некоординирани. Държавите-членки на ЕС яростно защитават националните си отбранителни индустрии – дори когато това противоречи на по-широките интереси на европейската сигурност; ще се съгласят ли да се организира чрез общ план „порционното“ производство според перспективните общи потребности, или, например, Франция и Италия (италианската Leonardo е най-големият европейски производител) ще свирят първа цигулка в развитието на изследванията и производството? Освен това, в момента в Европейския съюз се произвеждат няколко варианта на танкове, торпеда, фрегати, които не са съвместими помежду си; ще се приеме ли един единствен общ стандарт за всичките?

Допълнителен проблем, който вече „чука на вратата“ на страните от Европейския съюз, е приемането на условието за „дерогация“ на дълга, т.е. разпасване на разходите над 3% от БВП и натоварването с нови дългове или – „Недай, Боже!“ – орязването на социални разходи. Колкото и да се внушава че „Русия ще нахлуе в Европейския съюз, понеже не ѝ стига територията“, гражданите на ЕС се боят много повече от орязването на социалните разходи, намаляването на инвестициите в инфраструктурата и отпускането на дълговата спирачка.

Трагикомедията може да се развие в още една посока: общо главно командване на европейската армия, съставено от по един представител на всяка държава, но в „правилна пропорция“ мъже, жени и ЛГБТ.

Така че не парите са проблем, а отсъствието на общоевропейска (независима от НАТО) отбрана със строга централизация както на оценка на перспективните необходимости, така и за пълна координация на научни изследвания и производство вътре в рамките на Европейския съюз.

Подобна реакция на обективната необходимост е имало и по време на Втората световна война, например в САЩ – страна с пазарна икономика и демокрация. Преди войната, през 1937 г. в страната са произведени само 3100 самолета, предимно за лична употреба. По време на Втората световна война САЩ ще бъде принуден да произведе 325 000 , като пикът от 96 000 е само през 1944 г. Изправени пред безпрецедентно търсене, остри ограничения на ресурсите и неотложната война, американските производители на самолети трябваше да измислят и възприемат нови процеси и да станат много по-продуктивни. Но най-вече, централизирано координирани.

И сега да поговорим за парите. Предлаганите 800 млрд. евро за общоевропейска отбрана са Money For Nothing без общо планиране за сигурността на съюза и без строга централизация; същото са и тези митични 5% от БВП за отбрана, споменати от Тръмп. 

Обективната необходимост за нарастване на отбранителните способности на Европейския съюз в случай, че САЩ решат да оттеглят подкрепата си за постоянно в НАТО, според Института за световна икономика в Кил, съюзът ни ще трябва да изразходва само още 0,12% от своя БВП годишно, за да замени военните вноски на САЩ, които са добавили до 64 милиарда евро през последните три години. Но ако се погледне нарастващата необходимост от превъоръжаване и създаване на способности за възпирането на чужди сили, ще се изисква значително по-високи финансови ангажименти. Според прогнозите, ЕС ще трябва да събере около 250 милиарда евро допълнителни военни разходи годишно, което ще доведе нейните общи разходи за отбрана до около 3,5% от БВП годишно. А тези сметки са по-скромни от предишните.

Боян Дуранкев