Ако беше жив Иван Вазов, патронът на театъра, къде би застанал - при отродителите или при протестиращите?

Как го избраха и сложиха тоя безличен и световно неизвестен Василев за директор точно на Народния ни театър? Да върви частен да си прави, като е много талантлив. Заплата му плащаме да върши простотиии скандали да заформя.

Как го избраха и сложиха тоя безличен и световно неизвестен Василев за директор точно на Народния ни театър? Да върви частен да си прави, като е много талантлив. Заплата му плащаме да върши простотиии скандали да заформя.

Додето ни изпращаха на гарата, додето минувахме Сливнишките и Драгоманските позиции — полетата на славните наши победи, — ентусиазмът ни растеше пропорционално с изпразването на шишетата и кошниците с провизия, с които в изобилие бяха се снабдили практичните туристи ...

... Ще ви кажа, че клозетите бяха се превърнали и в перачници, дето перяха детските зацапани ризички и гащички, а коридорите на вагоните се превърнаха в сушилници за това пране: проточиха въжета и простряха не дотам изпраните гащички: те заменяваха флаговете, с които трябваше да украсим нашия трен; вместо трикольор — бяло, зелено и червено — у нас лъщяха на слънцето множество двукольори — бяло и жълто. Тези прелести украшаваха нашия трен ...

Пътниците накапаха гореща лой по прозорците и закрепиха свещите. Това беше първото побългаряване на новите вагони. Второто побългаряване се извърши още в първата нощ: всичките клозети (извинете, господа) се превърнаха в клоаки ...

Не , ние се опълчихме, но тези отсреща нямат сходни в историята. Едно време тези отсреща-чужденците са разбрали народа и са я отменили.Днес срещу нас имаме чудовищни в омразата си към българщината, нагли до потрес във всичките си преструвки и отвращаващи до дъното на душата продажници. Историята в кратко изречение ще ги прати на бунището.

Измекярът щеше да оплюе дядо Вазов. Това си му е в кръвчицата. Продажни, пълзящи душици без чест и достойнство. Целуващи за едно потупване по рамото налъмите на господаря, след като се е върнал от тоалетната.

Измекярът щеше да оплюе дядо Вазов. Това си му е в кръвчицата. Продажни, пълзящи душици без чест и достойнство. Целуващи за едно потупване по рамото налъмите на господаря, след като се е върнал от тоалетната.