Аятоласи на омразата

Либералите ненавиждат плурализма и разнообразието на идеи

Европейски и брюкселски лидери скочиха в защита на цензурата

Либералите обичат свободата на словото, но само докато си съгласен с тях. В мига, в който не си, те са готови да те натикат в техния „Гулаг“ на кенсъл-културата, да предизвикат твоята „гражданска смърт“ и да танцуват във варварски транс върху тленните останки на словото, което искат да изличат чрез целия софистициран корупционно-пропаганден картел от грантови централи за манипулация на общественото мнение, фактчекърска агентура, машини за злоумишлено ерозиране на репутации на неудобни, фабрики за фалшиви новини и целия контролиран от тях дигитален инструментариум на пост-модерната цензура.

Либералите обожават плурализма и разнообразието - в джендъра, в сексуалната ориентация, в цветовете на кожата, дори в омразата към Бога и религията - във всичко и навсякъде. Освен в едно - те ненавиждат плурализма и разнообразието на идеи. Смятат, че имат монопол върху истината и монопол върху демокрацията. Нещо повече, убедено вярват, че са призвани по рождение да бъдат демиурзи на нашия начин на живот, да ни диктуват какво да мислим и какво да говорим. А ако все пак в главите или словото ни се промъкнат „неправилни“ мисли - да ни репресират, заглушават, стигматизират, демонизират, унижават. Либералите на XXI век, както многократно съм писал пред последните две десетилетия, нямат нищо общо с демократичната идеология на класическия либерализъм - идеологията на свободата и държавната ненамеса, която създаде модерния свят на мястото на хербаризираните от зависимости кастови деления и блюстители на „правилните мисли“ феодални общества. Нищо общо!

Днешните либерали са врагове на Свободата. Те воюват срещу нея в името на някакви имагинерни, съчинени в неомарксистки катедри представи за „равенство“ и „социална справедливост“. Фанатично използват брутално социално инженерство чрез държавата и властта, за да налагат своя начин на живот на всички. Досущ като ислямистките режими. Сложете на днешния фанатизиран либерал и борец за социална справедливост ислямски джилбаб и тюрбан и се заслушайте в това, което казва - много е вероятно да го объркате с някой ирански аятолах.

Преди време популярният консервативен коментатор в САЩ Бен Шапиро илюстрира много точно съвременния либерал: джихадист, който нахлува в дома на другомислещите, пребива мъжете, изнасилва жените, пали книгите с „неправилни мисли“ и налага шериат. Крайно, но в определен смисъл досто точно описание на днешния либерален манталитет. Какво друго е новговорът на политическата коректност, в името на който либералите цензурират книги, пренаписват историята, канселират, уволняват, тормозят? Какво по-различно от репресивно-инквизиционната същност на джихада и силовото налагане на шериата, който не търпи другомислие, има в либералните измишльотини за джендъра. Какво по-различно са варварските репресии, срещу всеки, който изрече на глас научната истина, че човешкият индивид има само два пола - мъжки и женски? С какво беше по-различно отношението на либералните джихадисти към световноизвестната писателка Дж. К. Роулинг, която изрече тази истина, от издевателствата на фанатизираните ислямистки тълпи, които убиват с камъни „неверни“ жени или се наслаждават на обесените на кранове тела по улиците на Техеран? Нищо, само етикетът. Под него - все същата сатанинска омраза срещу другомислието и органическа непоносимост към Свободата.

Либералите са толкова погълнати от своето измамно чувство за морално превъзходство и от демиургичната претенция да определят житието и битието ни, че вече дори не разбират езика на Свободата. Последният пример, измежду многобройните, беше със свободата на словото в социалните мрежи. В резултат от дълбочинните промени в нагласите на американската нация, довели и до триумфалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, корпоративните гиганти „Мета“ и „Х“ обявиха край на цензурата, в която бяха оплетени социалните мрежи, включително заради натиска на американските власти по времето на Ancien Regime на либерал-прогресизма. Как отговориха на това много от европейски и брюкселски лидери? Скочиха в защита на цензурата. Не можело да има свобода на словото, ако посочените и грантово финансирани от властта, не проверяват всеки ред, всяка мисъл, всеки постинг в социалните мрежи, за да ни сведат свише кое е „правилно“ и кое е „неправилно“. И щели да глобяват и санкционират социалните мрежи, ако не оставят цензурата да действа в либерална Европа. Америка била отивала надясно, затова те щели да пазят Свободата от нея. Реакция на либерални аятоласи.

По този повод си спомних онзи впечатляващ епизод от интервюто на знаменитата Ориана Фалачи с иранския аятолах Хомейни. Тя пита тиранина, под чието „духовно“ наставничество в Иран се извършват варварски престъпления и насилие срещу другомислието и друговерството: „Защо принуждавате жените да се крият под една толкова неудобна и абсурдна дреха, под чаршаф, който прави невъзможно да се движат, дори да си издухат носа? Наскоро открих, че те трябва да носят чадора, дори при плуване. Как, по дяволите, някой може да плува с чадор?“.

На това Хомейни отговаря - по думите на журналистката - с изпълнен със злоба и омраза поглед: „Това не е Ваша работа. Нашите обичаи нямат нищо общо с вас, западняците. Ако не ви харесва ислямското облекло, не сте длъжни да го следвате. Чадорът е само за млади и уважавани жени“.

Тогава Ориана Фалачи го застрелва от упор с реакцията си: „Веднага ще сваля този глупав средновековен парцал“. След което аятолахът става рязко и напуска интервюто. Както го описва Фалачи - тръгнал си като котка, която спи, свита на кълбо, а изведнъж скача, за да погълне мишка.

Ето така реагира и либерална Европа, когато в Мюнхен вицепрезидентът на САЩ Джеймс Ванс ги призова да възстановят свободата на словото. Със свои думи, по американски прагматично и даже безпардонно, той по същество им каза да свалят „средновековния парцал“ на цензурата. Либералните аятоласи на Европа обаче отказаха да го чуят. И започнаха да сричат високопарни слова как Европа била дала демокрацията и свободата на Америка и затова не приемали поучения отвъд океана днес.

Какво нахалство! Защото свободата на словото и въобще - на съвестта, като социална практика, се ражда не в Европа, а тъкмо в Америка. Докато в Европа през XVII век горяха на клади по решение на британския парламент знаменития трактат на Роджър Уилямс за религиозната свобода и свободата на съвестта (The Bloody Tenent of Persecution for Cause of Conscience), в Америка неговите принципи се превръщаха в социална практика. Докато в Европа преди вълната на Атлантическите революции няма свобода на словото и печата, а критиката към властта се преследва от закона, без значение дали се основава на факти или е клевета, не другаде, а във вестниците и съдебните зали на Ню Йорк (делото срещу Питър Зенгер и в. New York Weekly Gazette) се извоюва свободата на печата и през 1773 г. прозвучават паметните слова: „Никоя нация, древна или модерна, не е губила свободата на изразяване, писане или публикуване на убежденията си, без да загуби заедно с това и цялата си свобода и да се превърне в нация от роби“. Тези слова трябва да помнят днешните либерални аятоласи в Европа преди да се опитват да ни казват какво да мислим и как да говорим. Защото, ако са ги забравили, значи са се превърнали в аятоласи на омразата.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

trud.bg