Българин обяви, че Земята не се върти

Тодор Йончов отрече и теорията на Айнщайн

С два решителни замаха инакомислещият влезе в историята на науката като Гений на отрицанието

Българин отрече делото на Николай Коперник и Алберт Айнщайн. През 1903 година Тодор Йончов зачеркна Хелиоцентричната теория, а през 1926 година сложи кръст на Теорията за относителността. С два решителни замаха инакомислещият влезе в историята на науката като Гений на отрицанието.

Тодор Йончов (1859-1940) е родом от Лом. Учи при неколцина даскали, между които и Кръстьо Пишурка. През 1873 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц открива таланта на българчето и заедно с екзарх Антим I му издейства стипендия от Австрийския ориенталски музей.

Тодор заминава за Виена, изкарва осмокласно бюргершуле, а след това педагогическо училище. После една година е извънреден слушател във Виенския университет. Продължава образованието си в Цюрих, където през 1888 г. завършва химическия и земеделския отдел на Политехническия институт. В същия институт през 1900 г. се дипломира и Алберт Айнщайн.

Тодор Йончов е сред най-учените нашенци на своето време. По леонардовски надарен, той оплодява всякакви идеи. Организира земеделската кооперация “Орало”. Основава гимнастическото дружество “Юнак”. Ръководи българската делегация на Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г.

Дори когато си почива, умът му продължава да работи. В миг на осенение енциклопедистът измисля поздрава “Здравейте!” Друго негово вдъхновение ражда прочутите печки тип “Перник”. Автор е на полемични съчинения като “Защо се издигат паметници”.

Тодор Йончов е сложна личност. Като при всички велики хора, градивното и разрушителното начало у него са в постоянна борба. Страда от остра алергия към авторитетите. Сам гений, за Йончов светилата в науката са прочетени книги, чието място е на лавицата на забравата.

Пръв под ударите му попада Николай Коперник с неговата подозрителна Хелиоцентрична теория.
В началото на миналия век Тодор Йончов е учител по химия в Първа мъжка софийска гимназия. Живее на улица “Патриарх Евтимий” 33. Квартирата му е пълна с дебели книги, сложни чертежи, странни стъкленици, огледала и призми. Обитателят измерва, наблюдава, пресмята. Рови се из загадките на Вселената, разклаща представи, променя закостенели тези.

Коперник греши, заключава Йончов! На 4 декември 1901 г. той излага позицията си пред “ученото събрание” на гимназията, а през март следващата година начева списание “Светлина и мрак”. Мисята на изданието е да разгласи, че Земята не се върти.

“Мен са ме убеждавали - пише опонентът на Коперник, - че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чудовищно, вервал съм, както верват и всички други; убеден обаче никогаш не съм бил, като не са убедени даже и самите астрономи, що доказват, че Земята се върти.”

Теорията на Йончов за Земния покой прониква в университета. Книжките на “Светлина и мрак” тайно се четат под банките. Стилиян Чилингиров разказва за една неочаквана среща с литературния законодател д-р Кръстьо Кръстев. Неколцина студенти избягали от лекцията му, но връхлетели на самия него на улица “Московска” зад княжеския дворец.

“Той идеше на лекция от 6 до 7 вечерта, а ние бягахме от нея - признава Чилингиров. - Отивахме в първата мъжка гимназия да чуем лекция от химика Тодор Йончов. Той чрез опита на Физо щеше да ни докаже, че не Земята се върти около Слънцето, а обратното, Слънцето се върти около Земята. Срещата беше толкова внезапна, че ние нямаше как да я избегнем.”

Преподавателят връща бегълците в полупразната аудитория, подпира се на катедрата и изрича: “Не знам тоя забъркан човек дали ще докаже, че Слънцето се върти около Земята, но вашите отсъстващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.”

Тодор Йончов далеч не се интересува от мнението на д-р Кръстев. Той спори със самия Коперник. В книжка 5 на “Светлина и мрак” ломското дарование сочи: “Моите самоучения върху тия извънредно важни въпроси ме наведоха на цял ред разкрития, които разкрития ми помогнаха да си обясня произхождението и зависимостта на явленията и природните процеси, и които разкрития ме осветлиха и върху въпроса за землевъртението.”
Тук Йончов дълбоко поема въздух и изригва: “Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!”

По това време Алберт Айнщайн е в Берн и си търси белята, като чопли проблемите на относителността. През 1905 г. формулира специалната, а през 1915 г. общата Теория за относителността.

Е=М. С2 е абсурд, спонтанно възкликва Тодор Йончов, когато вижда историческото уравнение. Той е с двадесет лазарника по-възрастен от Алберт Айнщайн. “Тоя младок иска да преобърне света с главата надолу!”, гневи се българинът и отново подостря перото си. Дълго се рови в Айнщайновите сметки, докато най-сетне изготвя поредната контратеория.

На 10 февруари 1926 г. Йончов облича нов костюм, лъска чепици, вчесва мустак и с куп листа под мишница се изправя пред Българското химическо дружество. След като хвърля закономерен мост между случая “Коперник” и случая “Айнщайн”, ораторът започва да вади вода от много кладенци.

Според него научната немощ на онзи, когото са провъзгласили за втория велик евреин след Христос, е повече от прозирна. “Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули, а още по-абсурдно е да предскажеш появяване на явления, на които самата им поява е релативна!”, отсича Йончов. Аудиторията наостря слух.

“Още по-фатално за самата теория е твърдението на проф. д-р Айнщайн, какво всички явления в природата не са абсолютни, а релативни, т. е. предизвикват се едни в присъствието на други”, изобличава критикът. Тук публиката почва да си води записки.

Тодор Йончов си намества очилата и продължава: “Е добре, да приемем това негово предложение, което той поставя като основен камък на релативитетната си теория, за вярно. Ами сега се явява най-главният въпрос: кое е онова първородно основно вцепенено явление, по отношение на което изявяват всички явления във Вселената своето релативно битие?”

След няколко часа ораторът преграква и слиза от катедрата. Съмишленици му стискат десницата.

Автор: Росен Тахов

trud.bg