БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ НА ДВА ФРОНТА: СРЕЩУ РУСИЯ НА ИЗТОК И СРЕЩУ ИРАН НА ЮГ

    На фона на тревожните процеси, които се развиват около България, изявленията на военния министър Атанас Запрянов са все по-абсурдни. Тезата му, че „няма непосредствена военна заплаха за България“ е в пълно противоречие с действията, които предприема.
    България интегрира противовъздушната си отбрана с Гърция в рамките на НАТО. Разполагане на батарея „Пейтриът“, постоянно присъствие на гръцки офицери в българската ПВО и съвместни патрули на бойните авиации на двете страни не са „рутинни мерки“. Това е оперативно обвързване на отбранителните системи на две държави, готвещи се за война.

Паралелно тече и друг процес – превръщането на Черноморския регион в логистична платформа за въздушни операции на САЩ. След като софийското летище стана военен полигон с щатските самолети-цистерни, от днес и Румъния прави същото. Решението на Букурещ да приеме самолети за въздушно зареждане и комуникационни системи показва, че се изгражда оперативна мрежа в целия регион.
    Самолетите-цистерни са ключов елемент за далечни въздушни операции, позволявайки на бойни самолети да достигат цели на хиляди километри. Ако такива платформи се използват от бази в България и Румъния, това означава, че двете страни са част от логистиката за удари срещу Иран.

 Затова твърдението на Запрянов, че тези мерки не са свързани с непосредствена заплаха, са плоска лъжа. Когато две държави интегрират отбранителните си системи на източния фланг на НАТО (срещу Русия) и предоставят инфраструктура за операции в Близкия изток (срещу Иран), те са въвлечени в две стратегически линии на конфронтация.
    Истината е eдна: България и Румъния се готвят да воюват на два фронта: на източния срещу Русия, на южния - срещу Иран. 
    Историята помни подобни авантюри. Когато през Втората световна Кралство Румъния тръгна на война срещу Съветския съюз, а Царство България обяви война на САЩ и Великобритания,  двете монархии се споминаха и Букурещ и София преживяха национални катастрофи. 

Днес българи и румънци отново вървят към старата трагедия. Но под нови знамена.

Велизар Енчев