Басиму и ресторантите имаме У София

Басиму и ресторантите имаме У София.

Властите твърдят, че са открили поставен мощен заглушител на GPS сигнал. Една от версиите е, че някой иска да се защити от евентуална атака с дрон. Журналистите пък питат дали не става въпрос за прикриване на движението на хора и автомобили.

Управителят на ресторант „Келари“, който се свързва с лице на име Ами, твърди, че устройството не било монтирано при тях.

Добрееее.

Само че поставянето на подобно мощно устройство на толкова високо място в София е, меко казано, непремислено действие, защото очевидно сигналът му не стои кротко около ресторанта, а се разпространява над значителна част от града.

Според експертите подобни устройства са с двойна употреба. Не е невъзможно да бъдат притежавани от хора с достатъчно финансови възможности, ноооо... някак логично би било мощен заглушител на GPS сигнал да не е нещо, което всеки може да си купи, качи на покрива и включи, когато му хрумне.

Да, ама не.

Технологиите се развиха до ниво, при което цените и на дроновете, и на заглушителите слизат почти до нивото на детските играчки. Е... може малко да преувеличавам за цените, но... очевидно може да се купуват без проблем.

А законодателството и контролът?

Те, както обикновено, тичат след технологиите и се опитват да ги настигнат.

Нещо подобно вече наблюдаваме с електрическите тротинетки.

Първо ги направиха евтини и масово достъпни. После улиците се напълниха с тях. Днес масово деца се движат с висока скорост сред автомобили и пешеходци, без да познават правилата за движение по пътищата, без необходимата подготовка и често без елементарна представа какво може да причини една грешна маневра.

И чак когато започнаха инцидентите, започнахме да се питаме...

Абе, кой всъщност има право да кара това нещо?

Къде има право да го кара?

На каква възраст?

С каква скорост?

И кой контролира всичко това?

Та...

Сега имаме дронове, които всеки може да си купи.

Имаме и устройства, способни да заглушават GPS сигнал, които очевидно също могат да попаднат в частни ръце.

И отново технологиите са няколко обиколки пред правилата за тяхната употреба.

Само че този път въпросът не е само кой ще профучи с тротинетка покрай вас.

Въпросът е кой може да вдигне дрон над главите ни, кой може да заглуши GPS сигнал над част от София, защо го прави и кой изобщо контролира употребата на подобна техника.

И май отново ще започнем да пишем правилата, след като проблемът вече е кацнал на покрива.

Преди дни в групата на „Оборище“ видях публикация за дрон, който в късните часове на денонощието обикаля абсолютно необезпокояван из квартала и се доближава до прозорците на апартаментите. В коментарите на публикацията прочетох и едно съвсем логично предположение, че подобен дрон би могъл да се използва от крадци, за да проверяват кои жилища са празни и кои обитаеми. Самият факт, че някой може посред нощ да разхожда дрон покрай прозорците на хората, без живущите да знаят кой го управлява, откъде го управлява, какво снима и с каква цел, е достатъчен, за да се замислим колко далеч технологията е изпреварила контрола върху употребата ѝ.

Те ти, булка, Спасов ден

Лилия Божкова