Бедни сме, защото сме единствената държава в ЕС, която доброволно отказа да събира данъци от богатите и продължава да товари до изнемогване работещия човек

Били сме бедни, защото не работим достатъчно. Не. Бедни сме, защото сме единствената държава в ЕС, която доброволно отказа да събира данъци от богатите и продължава да товари до изнемогване работещия човек. Това, което имаме в България, не е плосък данък. Това е едно архаично, мутирало икономическо зомби. Когато бащите на “плоския” данък го измислиха в оригинал, те вложиха в него две свещени правила.

Първо, задължителен необлагаем минимум. Тоест, най-бедните да не плащат нищо, за да имат пари за хляб и лекарства. В България такова нещо няма. Ние облагаме минималната заплата от първия цент. Облагаме бедността! Второ, оригиналният плосък данък се отнася само за доходите на физическите лица. Чуйте ме добре - Плосък данък върху печалбата в оригиналната теория НИКОГА не е имало! Идеята, че корпоративният данък трябва да е плосък и равен на този на обикновения чистач или учител, е чисто българско изобретение, икономическо извращение, сътворено с цел да се обслужват олигархични интереси.

Докато малкият и среден бизнес е гръбнакът на икономиката, който създава заетост и има нужда от подкрепа, то едрият капитал генерира свръхпечалби благодарение на публичните ресурси и е длъжен да върне справедлив дял на обществото чрез по-висок данък.

Казват ни “10% за всички е справедливо. Всеки плаща еднакъв процент.“. Когато един учител с 1500 евро заплата плати 10% данък, неговите 150 евро са разликата между това дали детето му ще има нови обувки, или ще ходи със скъсани. Тези 150 евро са жизненоважни за физическото му оцеляване. Когато един милионер спечели 100 000 евро и плати 10% данък, неговите 10 000 евро не променят качеството му на живот по никакъв начин. Той няма да яде по-малко, няма да се лиши от нищо. Ето защо плоският данък е регресивен по своята същност, той тежи най-много на този, който има най-малко. Той изсмуква жизнените сили на средната класа.

Къде в развита Европа има такова данъчно чудо? Никъде. Германия, Франция, Австрия, Скандинавските страни, целият гръбнак на европейската икономика работи с прогресивно облагане. Защо? Защото тези нации са разбрали, че стабилно общество се гради със здрава средна класа, а не с шепа свръхбогати и милиони мизерстващи. Нима Германия е глупава? Нима Франция няма икономисти? Нима техните Фискални съвети са неграмотни? Не, те просто имат морал и дългосрочна визия. Те знаят, че капиталът трябва да връща обратно в обществото част от това, което е спечелил благодарение на същото това общество.

Ако това не ви е достатъчно, помислете за другия огромен абсурд. България събира лъвския дял от данъците си чрез ДДС (косвени данъци). Когато купувате хляб, мляко или лекарства за болното си дете, вие плащате 20% ДДС. Милионерът плаща същите 20% за своя хляб. Тъй като бедният човек харчи целия си доход за оцеляване, той на практика внася много по-голям процент от парите си в бюджета под формата на ДДС, отколкото богатият, който спестява. Теория за пределната полезност на парите му се казва на това.

Писна ми да слушам плашилата на бизнеса и Фискалния съвет. „Ако вдигнем данък печалба, бизнесът ще избяга.“ Въпрос имам и моля да ми се отговори конкретно - Къде ще избяга? В Германия, където данъците са тройно по-високи? В Румъния, която вече въведе прогресивни елементи и ни изпревари по всички показатели? Няма държава в ЕС с по-ниски корпоративни данъци от нашата. Къде ще избяга?? Инвеститорите не идват заради ниските данъци – те бягат от корупцията, от липсата на правосъдие и от липсата на квалифицирана работна ръка, която ние затриваме с ниски заплати.

Друго любимо плашило - “Прогресивният данък ще накара хората да крият доходи.“. Това е признание за капитулация на държавата. Ако НАП не може да събере данъците от богатите, проблемът е в контрола, а не в модела. Нима трябва да наказваме честните работещи, защото държавата я е страх да провери едрия капитал?

Промяната на данъчната система не е просто икономически дебат за проценти и числа. Това е дебат за морала на нацията ни. Искаме ли да живеем в държава, в която майка на две деца плаща същия процент данък върху труда си, какъвто плаща корпорация с милиони печалба? Искаме ли да гледаме как болниците ни тънат в разруха, а училищата ни бълват функционално неграмотни деца, само за да може шепа хора да се хвалят с „най-ниските данъци в ЕС“?

Прогресивното облагане на доходите и на корпоративната печалба е висша форма на капитализъм с човешко лице. То е христоматийна макроикономика. То е начинът да върнем справедливостта, да върнем парите в джобовете на хората, да стимулираме потреблението отдолу нагоре и да изградим силна, модерна и европейска България. Време е да погребем зомбитата на прехода.

Любослав Костов