Близкият изток вече не е същият

Близкият изток вече не е същият

В Близкия изток се случва нещо, което може да промени баланса на силите за десетилетия напред.

Едно споразумение зад което стоят саудитските пари, турските оръжия и пакистанското ядрено възпиране. А сега някак си на хоризонта се появява и Египет - държавата, която държи ключа към Суецкия канал.

Замислете се какво означава това.

От едната страна е Пакистан, единствената ядрена сила в мюсюлманския свят, с огромна армия и стратегически позиции към Индийския океан.

От другата е Турция - държава, която за няколко години се превърна в производител на дронове, ракети и модерни военни технологии. Или казано с други думи … Анкара отдавна не мисли като периферия на НАТО, а като самостоятелен център на сила.

В средата стои Саудитска Арабия - финансовият гигант на арабския свят, способен да превръща политическите идеи в реални военни и инфраструктурни проекти.

И точно когато мнозина решиха, че картината е ясна, … се заговори за Египет.

Египет не е просто още една арабска държава, а страна с над 430 000 военнослужещи, мощни сухопътни сили, сериозен флот и контрол върху Суецкия канал.

А който държи Суец … държи ритъма на световната търговия.

Ако към сегашния формат се присъедини и Кайро, ще се получи нещо, което доскоро звучеше като геополитическа фантастика:

- Суецкият канал под египетско влияние;

- Червено море като обща зона на интерес;

- подходите към Ормузкия проток под наблюдението на Пакистан и държавите от Залива;

- турска военна технология;

- саудитско финансиране;

- и …. пакистанското ядрено възпиране.

Или това е опит да се свържат най-важните енергийни и търговски маршрути на планетата.

Разбира се, подобен блок все още няма общо командване, обща армия или единна военна доктрина… но големите съюзи рядко се раждат готови. Те се зараждат обикновено от един общ страх, общ интерес или от общ противник.

А противници тук не липсват…

Войната в Газа, напрежението с Иран, атаките в Червено море, несигурността около американското присъствие в региона, като всичко това кара държавите от Близкия изток да търсят собствена система за сигурност, вместо да чакат решения от Вашингтон, Брюксел или Лондон.

И какво ще стане, ако Египет наистина влезе в този формат?

Тогава за първи път в съвременната история в една и съща стратегическа конструкция ще се окажат:

- най-богатата арабска монархия,

- най-амбициозната мюсюлманска военна индустрия,

- единствената ядрена мюсюлманска държава,

- и държавата, която контролира Суецкия канал.

Това би променило не само Близкия изток, а би засегнало Европа, световната търговия, цените на енергията и морските маршрути от Средиземно море до Индийския океан.

И пред нас вече е светът, който влиза в епоха където старите съюзи отслабват, а новите се раждат не по идеология, а по … интерес.

Защото когато Суец, Ормуз, Червено море и Индийският океан започнат да се разглеждат като части от една обща стратегическа картина, това е сигнал, че се пренарежда самата карта на световните сили.

—————-

Росица Калинова