„Ценностите” на това упадъчно общество ли са начина, по който живеете живота си?

„Ценностите” на това упадъчно общество ли са начина, по който живеете живота си?

Човек следва да е стресиран за бъдещето си, за това, къде се намира в живота, какво е постигнал и за своята личностна стойност?“

Това е пропанден шум в главата, който ни се натрапва от фалшивото общество, в което живеем. Животът не е за трупане на куп постижения, или постигане на определени цели, а за това да живееш. Буквално да бъдеш физически жив и да се увериш, че го живееш пълноценно.

Когато ни казват „живей пълноценно живота си”, нямаме предвид вълнуващи преживявания като скачане с парашут, или бягане в Памплона с биковете, нито пък отмятане на куп задължиния при сключване на брак и раждане на деца. Има се предвид действително да присъстваш в процеса. Да насочиш вниманието си върху това, което наистина се случва, вместо върху куп натрапени щампи в главата си. И това всъщност става много по-лесно, след като се освободиш от идеята, че живееш живота си погрешно и че ти не се развиваш правилно.

Според правилата на нашето нефункционално общество, ние сме неадекватни, освен ако не сме се превърнали в продуктивен двигател на капитализма и не сме натрупали достатъчно богатство, за да консумираме продукти в големи количества. В идеалния случай ще сте създали и деца, които ще пораснат и ще станат добри потребители и консуматори.

Животът ви не е нищо друго освен следване на образователни цели, кариерни цели, цели за социални връзки и семейни цели, закупуване на все по-големи и по-големи имоти по пътя си, докато не се разболеете и не умрете.

Вашето удоволствие от живота? Безполезност. Вашето удоволствие от собствените ви сетивни преживявания от момент на момент на нашата невъобразимо красива планета? Те са безценни Възхищавате се на чудотворната природа на това странно и прекрасно земно преживяване? Без значение. Всичко, което има значение в тази цивилизация, е кои квадратчета сте отметнали и какви рекламирани продукти сте закупили.

Това е безумен начин на живот. Само човешкият мозък би могъл да измисли такива зомбиращи халюцинации.

Само ние хората сме достатъчно луди, за да вярваме, че животът се е объркал, дори когато имате добре биещо сърце, пълен стомах и никакви физически заплахи в непосредствена близост. Никое животно не залива тялото си с хормони на стреса, защото не е постигнало достатъчно в живота си. Те просто си набавят храна и си почиват за храносмилането и. Това е целият им ден.

Как да живеем? Клетките в тялото ви знаят как да живеят. Умът ви няма представа, но клетките ви знаят. Всичко, което умът ви може да направи, е да си измисля неща за това, как изглежда един добре изживян живот, а междувременно, всичките ви клетки живеят без надзора или разбирането на ума ви. Правят го, дори като спите, ето колко е без значение умът ви за процеса на живота. Умът ви си мисли, че той управлява този живот, но всъщност е просто шумен и раздразнителен спътник.

Когато спрете да слушате инструкциите на ума, които ви се дават от задната седалка, и се научите просто да седите в чудото на сетивното преживяване, както правят животните, тогава наистина започвате да живеете. Когато спрете да слушате бърборещия ментален монолог и етикетиращия, разделящ ум, който си мисли, че знае всичко, започвате да виждате всичко като за първи път. Всеки момент от това въплъщение е завладяващ и вдъхновяващ, когато се научите да го виждате със широко отворени очи, независимо дали изкачвате Еверест, или седите у дома и си пиете кафето.

В това се състои истинската същност на живота. Става въпрос за това наистина да изживееш единствения си скъпоценен живот. Не историята на твоя живот. Не идеите на другите хора за твоя живот. Не за споровете ти с живота или за предположенията ти за това как трябва да изглежда. Твоят действителен живот, такъв, какъвто всъщност се проявява, тук и сега, от момент до момент.

Не позволявайте на лудостта на нашето кошмарно общество да ви подмами да пропуснете това. Не приемайте насоките за това как да живеете живота си от една дълбоко болна цивилизация.

Вземете пример от собствените си живи клетки. От сетивата си. От усещаното преживяване на живото тяло. От въздуха в дробовете си. От цветовете и нюансите във вашето зрение. От вибрациите на звуците в ушите ви. От вятъра в косата ви.

Това е единственото място, в което животът наистина се случва. Започнете оттам. Започвайте оттам отново и отново. Всеки миг е ново начало

Светослав Атаджанов