Младежките снимки на хората от моето поколение изглеждат по различен начин. Черно-бели с лош фокус, леко размазани, но пълни с живот. Хем е снимано нищо, хем е казано всичко. Не снимки, а черно-бели дихания от живота – случайни и гениални. Гледаш ги и можеш да разказваш истории.
Днешните селфита или там както се нарича "кенефната фотография"... гледаш – разбираш, че нещо е счупено. Това, което ни продадоха като клубна култура, е фокусирането на, хайде да не са глупавите, а инертните хора към определени марки, създаване на таргет групи, лоялни консуматори на брандове и дотам. Всичко извън лъскавия бар е бездушно и разбрицано. Това младите няма как да го разберат, защото сетивата им за тези усещания са повредени. А на нас – черно-белите ни остава само да стоим безучастно леко встрани. Всъщност, това ме плаши. Не съжалявам, че не съм млад, което е направо противоестествено, признайте.
Емил Йотовски
гост
7 months before
Абсолютно! Подобни мисли ми се въртяха в главата преди дни, когато разглеждах черно-белите снимки на рода си. Презадоволено поколение, не искащо да чете и учи в по-голямата си част, не интересуващо се от минало и история. с кухо самочувствие. Живеещо за мига. Бъдеще.........???
Коментирай