Цялата истина за Украйна

По политически съображения се казва само половината

Парадоксално е, но украинци няма. Исторически те са известни като „малоруси“

Историята е като Луната, има светла и тъмна страна. По политически съображения обаче често се казва само половината истина. Другата остава в сянката на мълчанието. Днес така е с Украйна, непорочна Дева за политически коректните. Аз ще разкажа цялата истина.

В украинското племе генетично е заложена агресията. Те са потомци на варягите, пирати пословични със своите безчинства. Обитавали днешна Швеция, откъдето извършвали набези на юг. В края на IХ век трайно отсядат в Киевска Рус.

Следващото столетие техният княз Святослав I Игорович два пъти нахлува в българските земи. Иска да ни зароби в своето господарство. През 968 г. потегля с голяма армия, според различни източници между 10 000 и 60 000 бойци. Лъскат оръжието си на ладии по Днепър и край Черноморския бряг. Лятото стигат устието на Дунав.

Далеч по-малобройната българска войска е разбита още в първото сражение. Нашествениците завладяват десетки селища, сега в Южна Бесарабия и Северна Добруджа. Святослав дърпа напред до столицата Преслав.
Печенегите обаче нападат Киевска Рус и той е принуден да се оттегли, за да ги прогони. Навсякъде оставя гарнизони, защото планира да се върне. Следващата година тръгва на втори поход и окончателно слага ръка на плячкосаната земя.

Инвазията е окървавена с жестоки кланета. Не само мъже, но жени и деца са посечени. Това е първият ценоцид в нашата история. Последният се извършва в сегашния исторически момент.

Според официалната статистика Украйна е населена с около 200 000 етнически българи. Неофициалната сочи около 1 милион. Тяхната съдба е крайно драматична!

През ХVIII и ХIХ столетие Руската и Османската империя въртят срамна търговия с хора. Сключват съглашения за размяна на българи срещу диваци. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.

Първата българска колония е създадена през 1752 г. С времето се оформят три района с българи - Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. Към средата на ХIХ век в днешна Украйна има вече над 100 колонии със 170 000 пришълци.

Последната емигрантска вълна е около 1860 г. Ферман кандърдисва населението в Битолско и Видинско да тръгне на доброволно заточение. Македонските българи се оказват корави и отказват, но крайдунавските се огъват. Емисари обикалят наоколо и броят рубли на всеки, който склони да поеме към неизвестното.
Георги Раковски въстава срещу обезбългаряването на отечеството. С една забележителна книга, онасловена „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Отпечатана в Букурещ през 1861 г., тя беше забранена в епохата на социализма. По политически съображения!

След време част от подлъганите се връщат. Ония, които остават, сега са подложени на зловещи издевателства. Сигнал дадоха събитията на киевския площад „Майдана“ през 2013-2014 г. Привържениците на „светлата страна“ ги наричат Революция на достойнството. За любителите на „тъмната“ са обикновен преврат.
Веднага започнаха гонения срещу българщината. Без причина, ей така - от любов към Злото с главна буква. На 2 май 2014 г. в Одеса беше разстрелян Александър Николов, а Иван Милев изгорен жив. Същият ден украински лумпени опожариха Българския културен дом.

На 7 юли следващата година в Киев пристигна президентът Росен Плевнелиев. Посрещнаха го с петнадесет разкъсани български знамена. Преди нашия национален празник на 3 март 2017 г. малоумниците оскверниха Паметника на българските опълченци в Болград. Омазаха го с жълта и синя боя и оставиха посланието: „Чемодан - вокзал - София!“

Новоизлюпените властимащи прекроиха Болградските общини, за да изгубят българите мнозинството си в тях. Приеха „Закон за коренните народи“, класика в дискриминационното законодателство. Отмениха правата на българския език.

Такъв език обаче има, докато украински няма. Обитателите на тази държава си кривят устата с диалект на руския. Николай Гогол, роден в Одеса, пише на литературен руски. Пишман филолозите се гаврят с него, като го именуват Микола Гогол.

Парадоксално е, но няма и украинци. Исторически те са известни като „малоруси“. Сега в техния речник думата е забранена, както в САЩ думата „негър“. Тук е заровено кучето!

Днешните украинци са със самочувствието, че не са „малки“, а „големи“. Поне две глави по-високи от останалото славянство. Моята съпруга е била екскурзовод през социализма. „Най-симпатични бяха групите от азиатските републики, а най-неприятни украинците. Надути като пуяци, капризни като парвенюта. Невъзможно беше да им угодиш“, разказва тя.

Става дума за екзистенциална нагласа, която кореспондира с нацизма. Владимир Путин затова им лепна този етикет. През Втората световна война украинците посрещат хитлеристите с хляб и сол като освободители. Организацията на техните националисти създава Украинска въстаническа армия. През 1943-1945 г. главорезите, като ония на княз Святослав, провеждат страшното Волинско клане. Етническо прочистване, в което загиват около 100 000 поляци.

Тази година Володимир Зеленски възкреси героите от Украинската въстаническа армия. Под това име прати сили за специални операции на бойното поле. Полският президент Карол Навроцки беше шокиран, отне на Зеленски ордена „Белия орел“. Декорираният с най-високото полско отличие го върна по пощата. Водевилен жест на професионален комик и държавен глава на самодейни начала.

По политически съображения у нас тече масово преименуване на улици с украински знак. Най-отговорно предлагам ул. „Зелена ливада“ в Овча купел да носи табелката „Володимир Зеленски“.

Пак под външно внушение дадохме убежище на около 90 хиляди украински бежанци. Оказа се, че са мътната пяна на тамошното общество. Дойдоха с много пари и лъскави коли. Присадиха отровните фиданки на прочутата Украинска мафия. Убийства, кражби, наркотици, проституция и далавери плъзнаха из родината. Най-мащабната е варненската афера „Баба Алино“.

В Софийския университет се изучава „Украинистика“, където заплати прибират половин дузина преподаватели. Издателствата тиражират учебници и речници. Отваряш и запаметяваш, че „Привiт!“ е „Здравей!“, а „До побачення!“ означава „Довиждане!“

Най-добре е обаче да ги изпратим с тяхното „Чемодан - вокзал - Киев!“

Автор: Росен Тахов

trud.bg