Да, корупцията убива. И е надменна, освен всичко друго

Да, корупцията убива.

И е надменна, освен всичко друго.

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”, това е не много известна реплика от знаменития филм “Опасен чар”.

Измамникът Ястребовски /Тодор Колев/ обикаля незаконните по времето на соца малки работилнички край София, за да ги рекетира.

Неочаквано в една леярна облеченият с милиционерска униформа измамник среща яростен отпор.

И точно тази реплика гръмва с ударната сила на пиратка в лятна нощ:

- Ти знайш ли на кого лейм брави ние - пита го надменно една леля-работничка в този цех-предвестник на пазарната икономика /великолепна българска актриса от “Войната на таралежите” и още много други/.

Тази леля-работничка нямаше никакъв страх от милиционерската /и то офицерска, не че е длъжна да знае разликата със старшинската/ униформа.

От всичко казано дотук тази реплика е важната:

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние!”

Каква е връзката й с днешната действителност?

Всякаква.

Дълбока и неразривна е връзката.

Днешният превод на тази реплика е:

Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?

Питайте някой шеф на някоя фирма, спечелила “конкурс” за държавна поръчка. Например в АПИ.

Или някоя фирма-подизпълнител.

Питайте ги защо не си вършат работата, защо е тази престъпно некачествена мърлящина.

И ще видите в погледа им:

“Ти знаеш ли на кого се отчитаме ние?

Та си тръгнал да ни държиш сметка. А?”

Видях го в погледа на един млад мъж, който събираше пластмасови конуси по прясно боядисана осева линия на ремонтирано шосе.

- Какво правиш?! Ще направиш катастрофа! - извиках му, спрял зад него, когато той изпусна един конус в насрещното платно.

Изпусна го, защото събираше конусите от пикап в движение, докато колите се движеха и в двете посоки.

Едва ме удостои с поглед.

И в тоя поглед се виждаше точно тази реплика:

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.

“Ти знаеш ли на кого се отчитат моите шефове?”

Колата отсреща спря навреме пред конуса.

Други коли не успяват да спрат навреме.

И други ТИР-ове не успяват…

Корупцията убива.

И е надменна, освен всичко.

И ражда надменни млади хора, които са закърмени с отровното мляко на “обществените поръчки”.

Честно е да е нечестно.

Справедливо е да е несправедливо.

Доблестно е да е подло.

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.

Знаем, разбира се.

На тия, дето всяка вечер ни четат морал по телевизията.

На тия, дето постоянно мислят и работят за хората.

На тия, дето ще ни вкарат в еврозоната - не за да може да махнат борда и да крадат. Вие това ли си помислихте?!

Ама как може?! Те за наше добро го правят.

На всичките тези издути до пръсване корупционни генератори - на тях “леете брави”.

И когато ви кажем, че вашата немарливост убива хора по пътищата, защото крадете от качеството, за да се отчетете на “генераторите” - тогава виждаме онази надменност в погледите ви.

“Ти знайш ли на кого лейм брави ние”.

Знаем, разбира се.

Прекрасно знаем.

И като ходим на погребения на жертви на корупцията по пътищата, също знаем имената на убийците.

Но си мълчим.

Защо?

Александър Урумов