Да мислиш едно, да говориш второ и да правиш трето при нормалния човек е тежка форма на шизофрeния. При политиците е длъжностна характеристика

Да мислиш едно, да говориш второ и да правиш трето при нормалния човек е тежка форма на шизофрeния. При политиците е длъжностна характеристика.

Живеем в среда, която награждава лицемерието.

Хармонията между мисъл, слово и дело не е естествено състояние, това на практика означава да плуваш срещу течението, и изисква изолация и сила.

Политиците са ало-измамници, които говорят за морал, родина или спасение, защото знаят, че тълпата се храни с илюзии и красиви думи.

Тяхното щастие се гради върху вашата наивност.

Проблемът дори не е в това, че те са подли и лицемерни, а че вие продължавате да очаквате от тях съвест, емпатия или срам. Това е все едно да очакваш от кърлеж да изпита морални угризения, той просто следва биологията си. Политическата каста следва своята.

Илюзията, че един ден ще изберете „добри“ политици, чиито думи съвпадат с делата им, е най-голямата победа на самата политическа мафия.

Политиците не са представителна извадка от обществото, те са селектирана човешка измет (алчни, подли, лицемерни, без никаква етика).

Но шараните приемат за нормално, че всички политици лъжат и дори не очакват истината, а само добре опакована лъжа.

Който лъже по-убедително - печели.

----

Светът не се управлява от принципи, управлява се от тънки сметки.

Свободата започва там, където свършва тази илюзия.

----

Медиите ушиха шапки за всеки. Вече няма обща реалност. Има различни информациони балони, всеки скроен отвътре навън, за някоя секта. Всеки живее в собственция си балон, който потвърждава това, в което вече вярва.

Всеки има свои медии, факти и истини.

И никой не говори с никого. Защото това изисква обща реалност, а такава няма.

Фанатиците отказват да приемат реалността. Когато фактите противоречат на техните вярвания, вместо да променят вярванията си, те изкривяват фактите, за да поддържат своята илюзия.

За да се поддържа тази фалшива реалност, сектите винаги налагат черно-бяло мислене. Светът се разделя на "Ние" (праведните) и "Те" (враговете).

За да те ограбят на спокойствие, политиците първо трябва да ампутират мисленето ти. Правят го, като превръщат партиите си в секти.

Българската политика е война между секти.

Дебатът е мъртъв, хората са затворени в собствените си паяжини.

Ако зададеш логичен въпрос на самопровъзгласилите се „добри сили“, мигновено ставаш „копейка“ и русороб. Ако поискаш сметка от „патриотите“, веднага ставаш "еврогей", "петроханец", „соросоид“ и т.н.

Ако не си за ПП-ДБ или ПБ, значи работиш за Борисов и Пеевски и защитаваш стария модел. Няма място за въпроси.

Всяка критика се интерпретира като защита на корупцията. Няма легитимна опозиция.

Нюанси не се допускат, защото въпросите разрушават контрола.

Стените на този психологически затвор са от въздух.

Това е фундаментът, който пречи на човека да напусне своята фалшива реалност, защото външният свят му е представен като враждебен и опасен.

Те не се мразят, просто си делят територията във вашите мозъци.

Свободата започва тогава, когато откажете да избирате между две лъжи и спрете да мразите по чужда команда.

---

Изгубеното поколение носи бремето на изгубеното време.

Младите растат в свят, в който формата винаги побеждава съдържанието, а блясъкът заглушава мисълта.

Те не четат, а скролват, не мислят, а реагират, не създават, а консумират.

И никой не им казва, че това е имитация на живот.

Светът е обърнат с главата надолу, лъжата е станала норма, а шизофренията се е превърнала в професия.

---

Докато продължавате да играете тяхната игра, вие оставате декор в техния спектакъл.

Единственият начин да убиеш кърлежа е да спреш да го храниш с кръвта си.

Nik Ray