ДА ЗАЛЪЖЕШ ИСТОРИЯТА

    Тия дни експрезидентът Петър Стоянов се появи в „На фокус“/Нова телевизия и добре се погрижи за себе си. Бяха го обявили като „президентът-обединител“ и той се постара да убеди зрителите, че е точно такъв. 

    29 години след драматичните събития на 10 януари 1997 година - на които бе посветено интервюто с него, той още вярва, че именно на него се дължи мирната развръзка в онези януарски дни.    

    Впрочем, понякога той правеше и „още една крачка“- както се изрази - в посока на „неизвестното“, за да сподели и някои озадачаващи неща, например: „Не исках БСП да бъде натирена съвсем в ъгъла, това щеше да попречи на моите планове за НАТО“. Неговите планове?     

    П. Стоянов е в правото си да ходатайства за своята истина. В края на краищата, Историята се пише и съхранява именно по този начин – с показанията на различни участници или свидетели, стига те да издържат на проверката на Времето. 

    В това отношение ние обаче сме доста небрежни и заради това дори най-прясната ни история изобилства от неточности и противоречия, които придават на различни епизоди от нея несериозност и лековатост и дори ни карат да се съмняваме като цяло в нейната достоверност. 

    Вече липсват достатъчно личности като ония, които наричаме „Пазители на Паметта“, хора, които удостоверяват истинността на едно или друго твърдение – и които гарантират, че Историята се списва и съхранява по един честен начин. От доста години насам вече никой не се интересува от почтеността на съвременните летописци, от лоялността им към Истината. Днес Историята много често е разтерзана от тяхната недобросъвестност – затова и накрая ще си имаме работа просто с една блудница, ако изобщо някой се интересува от нея…   

    В същото издание на „На фокус“ участваше и известният преди години бизнесмен Красимир Стойчев, който между другите истории от житието-битието си сподели и един любопитен факт: в дните преди онзи 

10-и януари, той бил посредник на една тайна среща между лидерът на СДС Иван Костов и Николай Добрев, който трябваше да получи от името на БСП нов мандат за управление. 

     Твърдението на Стойчев вероятно трябваше да предизвика сензация – само дето е превтасала новина. 

    Ще цитирам фрагмент от моя дописка отпреди години.

    „На 7 октомври 2012 година Жан Виденов каза във „Всяка неделя“, че в разгара на събитията от 1997-а Костов се е срещал с Николай Добрев, силният човек в БСП, гласен за премиер.    

    Откъс от интервюто.

    Виденов: „Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляваща партия/БСП… Той се уплаши. И след това предаде…“

    Въпрос: „Каква беше ролята на Костов в тъй нареченото „предателство“ на Добрев?“

    Виденов: „Моите хора от „Позитано“ искаха гаранции от него, че няма да ги пипа. И ги получиха…“(край на интервюто).

    Това беше истинска бомба.

    Гракнаха и от СДС, и от БСП – не било вярно.

    Оставих ги да се награчат и на 14 октомври поканих посредника на тази среща – журналиста Юлий Москов, по онова време главен редактор на вестник „Стандарт“.

    Ето фактите, които представи той.

    Добрев иска от Москов да му уреди среща с Иван Костов.

Предстои на другия ден да бъде номиниран за премиер – но ще приеме, само ако се види с Костов.

    Това се случва на 5 януари 1997-а.

    Костов се съгласява веднага, но при едно условие: Добрев да дойде сам и да не знае, до 19 часа, мястото на срещата – а то е хотел-ресторант „Копитото“ на Витоша.

    Москов взема Добрев от МВР, той е вътрешен министър, и отиват на уреченото място.

    В ресторанта, затворен за посетители, ги очаква Костов, там са и съпругата му Елена, както и бизнесмена Красимир Стойчев, собственик на вестник „Стандарт“, и съпругата му. Там е и доверения бизнесмен на Костов Славчо Христов, който стопанисва „Копитото“.

    Костов и Добрев се отделят в един от апартаментите на комплекса.

    След първата среща, Добрев и Костов се виждат още шест пъти.

    Никой не узнава за тия срещи.

    Това е свидетелството на Москов.

    Никой не посмя да го опровергае.

    Всички се правят, че не са чули нищо (край на цитата).

    Тайната среща не е никаква тайна, вече повече от 13 години. 

    Но и сега пак не успяхме да чуем от самия Петър Стоянов коментара му за сгледата между лидерът на опозицията и най-влиятелната – по онова време – личност на БСП. И от предаването „На фокус“ не направиха опит да го подтикнат към това – за да сблъскат челно два разказа, поне постфактум: на посредника и на обединителя. Оставиха зрителите сами да направят своя избор. 

    Може би нарочно са избрали този подход, той също има своето място в журналистиката - макар че е прекалено пасивен, поне за въпросния случай, а и вкарва Петър Стоянов в капана на неудобното мълчание.  

    Има нещо странно в тази история - и трябва да се вгледаме 

по-внимателно в нея. 

    Костов е вседържецът, такъв е бил и такъв си остана и докрай – и във всичко, до последната подробност. Само един пълен глупак ще повярва, че Костов ще остави толкова съдбоносен въпрос - като спасителната договорка между СДС и БСП в навечерието на Бурята – в ръцете на някой измежду неговите приближени. Че той дори не им е казал и думица за срещите си. И сега, толкова години по-късно, не би им казал. 

    Помните как натири половината министри от кабинета си – и пак думица не обели за мотивите си. 

    В това отношение той е абсолютен монолит – сякаш си имаме работа с гранитен паметник, такъв, какъвто той очаква да му издигнат след години. 

    Най-смешни след интервюто с Виденов бяха някои поплювковци, които се деряха, че Синият Вожд не може да е имал тайни от тях. 

    Имал е - и колкото си иска. 

    Ето една от тях: защо остави ролята на „Обединителя“ на Стоянов, който все още дори не се бе заклел като президент. Че кой би му имал доверие – специално от „червените“, макар че те обичайно се държат като гламави, особено когато става въпрос за самото им оцеляване. Такива са си и досега - „Автоканибали“, така ги нарекох още преди много години.

    До какво, в крайна сметка, доведе това „обединение“?

    И защо „президентът-обединител“ бе оставен без никакви шансове след първия си мандат?

    Хубаво е да чуем отговорите на тези въпроси от самия Стоянов – какво се случи, че беше разлюбен от своите?

   Разбира се, в нашето блато и тайните са ни никакви, съчиняват ги дребни хорица, които се виждат като величествени политически любовчии, а са си просто едни банални рогоносци. 

    Заверата Костов-Добрев обаче е от съвсем друго естество и тя щеше да има драматични последици.      

    И още няколко думи - за „тайната Костов“. 

    Хайде да прогледнем най-сетне: толкова години вече „демократичната общност“ не може да се пребори с Костов, да го надмогне някак поне в нещичко. Как ги подбра, как ги нагласи, че все се случва това, което му е кеф. Курдиса ги непрекъснато да си ръфат гърлата, макар иначе да са си „обединители“. 

    Един-единствен успя да го излъже – „царят“, направи го в присъствието на испанския премиер Хосе Мария Аснар, като почти се закле, че няма да влиза в политиката – но само няколко дни по-късно това вече беше факт. 

Кеворк Кеворкян 

    www.kevorkkevorkian.com