ДАНО ТОЗИ ПЪТ ПРОГЛЕДНЕМ

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/dano-tozi-pat-proglednem/202275 SvobodnoSlovo.eu
ДАНО ТОЗИ ПЪТ ПРОГЛЕДНЕМ

Развълнуван съм. И мисля, че всеки българин има право да бъде развълнуван.

След повече от хиляда години тленните останки на цар Самуил се връщат в България. Не негов паметник, не предмет, който някога му е принадлежал, не поредният символ, около който да спорим. Връщат се тленните останки на български цар. На владетел от Първото българско царство. И в това има нещо много по-голямо от една официална церемония.

От Първото и Второто българско царство нямаме друг български владетел, при когото по този начин да са запазени и идентифицирани и гробът, и тленните останки. Не можем да застанем пред гробовете на Симеон Велики, на Асен и Петър, на Калоян или на Иван Асен II така, както един народ би трябвало да може да застане пред владетелите, изграждали и пазили държавата му.

Имаме Самуил.

И сега Самуил се връща.

Има някаква историческа справедливост в това. Закъсняла с векове, но все пак справедливост. Една поправена неправда в момент, в който България сякаш отчаяно се нуждае поне от едно доказателство, че не всичко изгубено остава изгубено завинаги.

Живеем във време на безпътица. На политическо дребнотемие, на безкрайни вътрешни войни, на решения, които все по-трудно могат да бъдат обяснени с националния интерес. Малко по малко свикнахме с мисълта, че държавата е нещо далечно, че суверенитетът е условен, че посоката идва отвън, а от нас се очаква само да се приспособяваме.

Спорим за всичко. Делим се за всичко. И докато спорим, понякога дори не забелязваме какво губим.

И точно сега при нас се връща един цар, който почти целия си живот е водил битка за съществуването на България.

Трудно е да не видиш символа.

Самуил е царят на една от най-трагичните картини в българската история. Владетелят, пред когото се връща ослепената му войска. Хиляди мъже, останали без очи след Беласица. Според средновековния разказ сърцето му не издържа на гледката.

Повече от хиляда години по-късно именно този цар идва отново при нас.

Само че сега въпросът не е дали неговата войска ще прогледне.

Въпросът е дали ние ще прогледнем.

Защото нашите очи никой не е извадил. Ние сами понякога предпочитаме да не виждаме. Не виждаме какво губим, докато воюваме помежду си. Не виждаме колко лесно заменяме държавност с партийност, национален интерес с удобство, памет с поредния скандал на деня. Не виждаме колко малка става България, когато сами я смаляваме, и колко голяма може да бъде, когато си спомни откъде идва.

Затова мисля, че на 3 октомври трябва да сме много.

Не заради правителството. Не заради президента. Не заради партия.

Заради Самуил.

И заради България.

Разбира се, завръщането му има значение и в спора за историческото наследство на средновековната българска държава. Но Самуил е твърде голям, за да го превръщаме в оръжие срещу някого. Историята му няма нужда от лозунги. Тя е достатъчно силна сама по себе си.

А за онези, които още спорят чий цар е бил Самуил, историята понякога има особено чувство за ирония: след повече от хиляда години той се завръща като български цар в България.

Понякога най-убедителният отговор на всеки опит историята да бъде пренаписана е просто да застанеш спокойно пред нея.

И да помниш.

Трябва да сме там заради Самуил. Заради хората, които са вървели след него. Заради държавата, която са защитавали. И най-вече заради нас самите.

Защото народът не е само население, което живее в едни и същи граници. Народът е памет. Връзка между мъртвите, живите и онези, които още не са родени.

Ако тази връзка бъде прекъсната, остават само територия, администрация и хора с еднакви паспорти.

Понякога историята ни дава редки мигове, в които можем отново да почувстваме тази връзка.

Това е един от тях.

Един български цар се връща у дома след повече от хиляда години. Царят, който видя своята ослепена войска, се връща при своите наследници.

Нека бъдем там. Не за да викаме. Не за да спорим. Не за да присвояваме историята. А за да покажем уважение. И за да си спомним.

Защото Самуил вече е издържал своя изпит пред времето.

На 3 октомври изпитът е наш.

Дано този път прогледнем

Marty Raykov

 

12 Коментара

Бялджип

1 month before

Браво, вдъхновено и хубаво написано. Поздравления!

Коментирай

България няма има Турция

1 month before

Свирят вече турския химн и краварския на националните празници, идиоти

Коментирай

Иван

1 month before

А знаете ли защо Василий втори наказва така българските войници ? Историята е доста интересна . Бих казал с елементи на евроатлантизъм

Коментирай

Пор Ошенко

1 month before

Да отидем и дружно да благодарим на Тримореца! Подобаващо ! И за паметника на Шипка! И за еничарите в Търново! Голямо благодаря!

Коментирай

Пор Ошенко

1 month before

Да отидем и дружно да благодарим на Тримореца! Подобаващо ! И за паметника на Шипка! И за еничарите в Търново! Голямо благодаря!

Коментирай

Херодот

1 month before

Браво! Написано от сърце .Да си жив и здрав !

Коментирай

Генчо Гунчев

1 month before

Добре де, ами в оная църква в Търново, кой ги е наредил онези фалшиви гробове от Аспарух та то днес, пардон до оня ден?

Коментирай

Кико

1 month before

А бе, как беше песничката...Ха дано, ама надали...!

Коментирай

Реалист

1 month before

Цар Самуил винаги е бил в сърцата и умовете на българите, господине, като и всички други български царе, които са казвали, че не дават една педя от българската земя, а по-скоро биха дали живота си! Четем от 5-годишни каквото ни падне, не само първите две страници на "Винету" /два дебели тома е книгата/... Обичаме си родината и си седим ТУК въпреки много други възможности. Хубаво е ,че се връщат костите на Самуил, има обаче и други важни неща, които не търпят отлагане....

Коментирай

Бульон

1 month before

Радвайте се, ама той ако вземе, че стане, а че и прогледне, трибуквието да ни е яко!

Коментирай

73 годишна

1 month before

Настръхнах . Поклон, авторе! Така ни преподаваха история учителите ми другаря Аначков и другаря Куртев. Светла им памет! Когато др.Куртев заразказваше за Македония, всички момчета скачаха и викаха " Като станем войници ще си я върнем! " Дано и сегашните деца имат такива учители !

Коментирай

Аз Клавдий

1 month before

Това ни кара да се гордеем.Македонците искат да си присвоят нашата история и писменост, като имат претенции, че са техни.Сега им доказахме, че сме истински българи .От друга страна се разграничаваме и от укрофашагите, които пък върнаха останките на укрофашиста Бандера.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.