Много съм мислила по темата за по-голямо държавно участие и повече гражданско. Частната инициатива е хубаво нещо, но в определени граници. В практиката ми като адвокат често се случва да дойде някой, който иска "да открие фирма", но дори не осъзнава какви са последиците. Прочел, че може да е с два лева капитал и си въобразява, че това са разходите и след това, образно казано, парите започват да го бият през ръцете. Обяснявам, че освен моя хонорар, трябва да плати и на Агенция по вписванията - търговския регистър, такса, на счетоводител да води счетоводството, да подава декларации, обяснявам за осигуровки на управител и т.н. И някои се отказват, като осъзнаят за какво става думи. Други смело се впускат в частния бизнес, дори ипотекират имущество, за да им тръгне работата. И в един момент губят не само "фирмата", но и имоти и пари.
Помните ли приватизацията и РМД-тата? Втълпиха на работниците, които дотогава просто си вършеха работата, че могат да станат капиталисти и ей така, като тръгне животът нов - като по американските филми. Да, ама не! По този начин фалираха предприятията, защото няма как от струга да преминеш към директорския кабинет и да знаеш какво се прави.
В Пловдив преди години имаше обществен транспорт, който беше на общината. Едно от големите общински търговски дружества, с автобуси, тролеи, тролейбусна мрежа. Разбраха се едни хора и го продадоха - срещу жълти стотинки, компенсаторки и празни фактури. За няколко години градският транспорт в Пловдив беше приключен, тролейбусната мрежа остана да виси като спомен за едни по-добри времена, а на празното място удобно и най-вече добре платено, се намърдаха частници. Вече автобусите в Пловдив са малки, но за сметка на това нередовни. Но общината плаща - всяка година все повече, а контролът трудно се осъществява. В междуградският транспорт положението е още по-зле, като вече има населени места, до които няма обществен транспорт.
Държавата може да е лош стопанин, но неподготвеният гражданин или по-лошо - крадливият гражданин, е още по-лош. Държавата има много възможности да управлява успешно дружествата и предприятията си. Има сфери, в които е задължително всичко да е само държавно според мен - енергетиката, здравеопазването, образованието, общественият транспорт, административните услуги, разработката на подземни богатства, собственост върху язовири. Абдикирането на държавата от тези ресори води до всеобщо обедняване и хаос. И разградена държава.
От изцяло държавна власт се метнахме в другата крайност. И разбира се, загубихме. Трябва да има равновесие, като някои дейности останат само и изключително държавни. Категорично това са енергетика, образование, здравеопазване, подземни богатства, плажове, административни услуги. И промени в администрацията, за да не се случва десет човека да си подхвърлят една молба от бюро на бюро с писма и накрая да не свършат никаква работа.
Елена Гунчева-Гривова
Реалист
1 week before
Преди промените бях екскурзовод 8 години, а преди това и като студенти обикаляхме България на стоп. Никакви проблеми, никакви свлачища, никакви пожари и наводнения, между селата в Родопите /повечето/ пътят беше асфалтиран и гладък, без дупки, държавата беше ЧИСТА, а градове и села прекрасни. Познавам чужденци, които искаха да останат да живеят тук, от Запада....
Коментирай