ДОБРАТА ТЪЖНА НОВИНА

Поете Милчев, ти написа ли поемата за Николай Младенов, дето ти приличал на Кърк Дъглас, докато слизал по стълбите с Георг, външния министър и Росен Хаяши след подписването за членство в Съвета за мир на Тръмп?? --- Гледах по телевизора, в новините по Нова ТВ, как наш Гюро правеше свилка на Рютето, после се облизваше сладко и преглъщаше семенната течност с голямо задоволство, докато Рютето го галеше по глупавата му главичка... Тези недоразумения Трайчо и Гюро са плод на най-лошата селекция на човечеството... Как може от всички сперм@тозоиди, двата най-фалшиви да ги направят.......

Има такива деца, дай Боже да са повече! Шапко, що не се разкараш, поне от свестните дописки!

До Реалист... - Поетът Милчев е фалшиф герой. Отвори си очите и бъди реалист.

До "Защото шапката е като шопа".... - Отговарям точно и ясно - Leck mich am Arsch Loch.

Текстът на Николай Милчев е истински емоционален рентген на нашето общество. Той не просто разказва история, а разрязва действителността, за да покаже едновременно туптящото сърце на добротата и тихата болка на мизерията. Парадоксът на "Добрата тъжна новина". Милчев използва този оксиморон, за да подчертае моралния конфликт. Добрата новина е вертикална – тя ни издига. Това е жестът на Руя, който доказва, че ценности като честност и достойнство все още се предават от поколение на поколение. Тъжната новина е хоризонтална – тя ни притиска към земята. Това е фактът, че един човешки живот, след десетилетия труд, се побира в „изтънял до прозрачност“ портфейл и зависи от няколко буркана в мазето.

Символиката на мазето и компотите. Това е най-силният метафоричен пласт в текста. Мазето тук не е просто склад за храна, а Пост-апокалиптично спасение. За стареца оцеляването е буквално „под земята“. Компотите отпреди пет-шест години са символ на крайната предпазливост на бедността – страхът, че утре може да няма нищо. Докато Руя мечтае за бъдещето (актриса или журналист), старецът се е вкопчил в миналото, консервирано в буркани. Авторът насочва „камерата“ си към неща, които често пропускаме. Сълзите по миглите - Те не падат, те трептят. Това е символ на едно застинало страдание, което е станало част от физиологията на стария човек. Ръката върху сърцето - Жест на абсолютна искреност, който прави контраста с материалната бедност още по-жесток. Човекът е богат на благодарност, но физически изнемощял.

Текстът ни оставя с един важен въпрос - Достатъчно ли е да сме добри? Руя е „светлината“ – тя е доказателството, че моралният компас на българина работи. Но авторът ни предупреждава да не се упояваме само от нейната доброта. Ако обществото разчита единствено на случайното намиране на изгубени портфейли и на компотите в мазето, тогава ние сме се провалили в грижата за човека. „Какъв ли би бил светът, ако никой не взема чуждото?“ – Този въпрос на Милчев е есенцията на християнската и общочовешка етика. Но той добавя и горчивата добавка - честността на Руя спасява стареца днес, но не решава самотата и нищетата му утре. Това е разказ за достойнството в бедността и за надеждата, която носи младостта. Една притча за България, в която доброто е факт, но болката е фон.

Божидар Николов, ти си онази учителка по литература, дето навремето ме питаше- Кажи какво е искал да каже автора... Ами авторът каквото е искал да каже просто го е написал.. Не е нужно да правиш литературен анализ на бездарно написан текст... Глупост след глупост:- "Добрата новина е вертикална – тя ни издига.... Тъжната новина е хоризонтална – тя ни притиска към земята." ха ха ха каква хоризонтална тъпотия....

До Божидар Николов.... - Анализирайки симптомите на вашите парадоксални илюзии, стигам до извода, че всеки може да показва "тенденцията на парадоксалната си мисъл" като най-силният метафоричен пласт в текста, че мазето не е просто склад за храна, а Пост-апокалиптично спасение.. Аз също ще напиша нещо ... Публикацията експлицира флуктуациите на отхвърления творец между екзистенциалния кризис на маргиналията и екстремната дихотомия на ирелевантната пародоксия...

Авторът е допуснал грешка в името на момичето. Объркал е една буква. Тя не се казва Руя, а се казва Рая....

Присъствието на „Червената шапчица“ под такава емоционална статия има една основна цел: да отрови кладенеца. Тя измества фокуса от бедността и добротата към Гюров, Рюте и Тръмп. Тя принуждава другите коментатори да се защитават или да я нападат, с което убива смислената дискусия. Тя „цапа“ красивото и тъжното с вулгарност, за да докаже, че в нейния свят красота няма. Коментарите на „Червената шапчица“ са интелектуален шум. Те не носят информация, не обогатяват темата и не предлагат алтернатива. Те са вик на човек, който е толкова наранен или озлобен от действителността, че единственият му начин да се почувства жив е чрез отричане на чуждата добродетел. Това е триумфът на простащината над емпатията.

Вълкът, заекът и хамстерът решили да участват в пиеса. Събрали се на съвещание. Вълкът казал: - Трябва да си изберем артистични имена. Аз ще се казвам Вуйо, заекът ще се казва Зуйо... Тогава хамстерът казал: - Ааа, аз няма да участвам!

не е никакъв фалшив герой! Просто е свестен човек и има дарбата да пише красиво и тъжно. Но със светлинка. И момичето е точно Руя Рейханова, никаква Рая не е.

До К. Буйновски... Да разбирам ли, че и на теб една буква от името ти е объркана? Май не си Буйновски, а...

До "Авторът"... Авторе, ти написа ли поемата за Николай Младенов, дето ти приличал на Кърк Дъглас, докато слизал по стълбите с Георг, външния министър и Росен Хаяши след подписването за членство в Съвета за мир на Тръмп??

До "Авторът"... Авторе, Николай Младенов е срам за България, поддържник на терористи...

Той: - Ти си много умна! Тя: - Ами, нормална съм си. Просто ти си много тъп...

Шапко, човек трябва да е много наранен или много самотен, за да излее толкова вулгарност под история за 90-годишен старец и едно добро дете. Вашите коментари от години са като графити върху паметник – цапат, но не променят стойността на паметника, а само разкриват нищетата на вандала. Починете си от тази омраза, тя изяжда първо този, който я носи. Светът е и Руя – просто Вие сте избрали да гледате в канализацията.“

До "Авторът" Милчев.... Не те познавам. Не знам кой си. Беше ми безразличен до момента, в който те гледах в ТВ- 7/8 на Славуцата Чалгаря. Ти беше гост в „Студио Хъ“ с водеща Катя Илиева. Ти наговори невероятни хвалби, дитирамби и глупости за ИТН, за Тошко, за Слави и за водещата… От този момент ми стана много противен и неприятен. Особенно когато възхваляваше Николай Младенов, Георг и Желязков...

Момчиле Крумов, нищо лошо не съм написала за стареца, за историята и за момичето... Авторът се опитва да си чисти гузната съвест...

Момчиле Крумов, попитай поета Милчев какво мисли за "Теди".... - Дани Кирилов, известен като Барни Ръбъла, министър на правосъдието от ОПГ Герб представи Теди за Европрокурорка… Теодора Георгиева прилича на порно актриса в категорията Милфки обладават Степсон, като на Пепи еврото жената- Любена... Нещо като Снежанка с осем джуджета ....

„Две неща ми трябват на земята – те са любовта и свободата. Жертвал бих живота си безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов.“ – ШАНДОР ПЕТЬОФИ (1823 – 1849)

Когато единственото, което можеш да предложиш на света, е цинизъм и вулгарност, дори най-дългият ти коментар остава празен. Руя върна портфейла, а Вие, Шапко, от години губите нещо много по-ценно – човещината си. Текстът на Милчев явно Ви е уцелил право в нерва, щом прибягнахте до псувни на немски. Истината боли, нали?

Шапке, от много години наблюдаваме как се опитвате да превърнете всяко парченце доброта в тази държава в политическа помия. Текстът на Милчев не е за Рюте, Гюров или Тръмп – той е за едно дете, което има чест, и за един старец, който има само компоти. Вашият проблем не е в „бездарния текст“, а в това, че добротата на Руя и анализът на Божидар Николов действат като светлина в тъмно мазе – заслепяват Ви и Ви карат да хапете. Когато човек е пълен с политическа жлъч, той не вижда сълзите на 90-годишния старец, а вижда само поводи за вулгарни подмятания. Да наричате емоционалния анализ „хоризонтална тъпотия“, докато самият Вие пишете за „семенни течности“ под статия за благородство, е връх на самозабравата. Вие сте просто човек, който е изгубил способността си да се вълнува от друго, освен от омраза.

"Червената шапчица“ не чете текста, за да го разбере, а за да намери повод за изригване. За този тип потребители всяка тема - независимо дали е за спасено дете, изгубен портфейл или литература - е просто „кукичка“, на която да закачат своята политическа и лична френезия

До Момчил Крумов, Х. Христов:- "Вие, Шапко, от години губите нещо много...", ---- Ивайло Недев:- "Шапке, от много години наблюдаваме как се опитвате..." ---- Боби:- "...лична френезия..." --- Обяснение:- "Авторът" Милчев ми беше абсолютно непознат..... В момента, който го гледах в ТВ- 7/8 на Славуцата Чалгаря. Той беше гост в „Студио Хъ“ с водеща Катя Илиева. Той наговори невероятни хвалби, дитирамби и глупости за ИТН, за Тошко, за Слави и за водещата… От този момент той ми стана много противен и неприятен. Нямам представа за неговата поезия и творчество....

Ценя писателската дарба на Николай Милчев. Той е роден за писател и неслучайно е бил достоен учител по литература. Ценя и потеклото му - доколкото си спомням, той е син или внук на партизанин антифашист. Ценя обаче и безспорния талант на коментатора “Червената шапчица”. Вярно е, че понякога прави изцепки, но кой от нас не е имал увлечения на младини и не е грешал? А Милчев, колкото и да е добър писател, в никакъв случай няма моралното право да възхвалява или компромисно да пощадява наглия и безскрупулен слуга на ционистите Николай Младенов.

Освен това, Милчев има навика да очерня доста хора - спомням си например какви махленски простотии беше писал по адрес на начинанията на Костадинов и “Възраждане”… … Нека да се вгледаме в нас си и вместо да се лаем един друг, да направим нещо КОНКРЕТНО в отговор на ИЗТРЕБЛЕНИЕТО, на което сега е подложен иранският народ - изтребление, напълно сходно с геноцида срещу непокорния палестински народ и с избиването на населението на Ливан! С подкрепата на ЕС-а и неговата евромутирала Територия “България” (бивша държава и нация)…

Поздравления за достойната постъпка на момичето! Тъжна история-ОБВИНЕНИЕ срещу инсталираните във властта, които оставиха родителите ни да оцеляват с 400-500 евро пенсия, която не стига за храна. Няма за лекарства, няма за нищо... В "европейска" България мнозинството мизерства, а "богопомазаните" живеят като петролни шейхове и ни убеждават, че всичко е наред. Бог да пази България!

Шапко, благодаря за признанието. То обяснява всичко. Сама казвате: „Нямам представа за неговата поезия и творчество“, но по-рано го нарекохте „бездарен“. Това е диагноза, а не критика. Вие не четете историята за детето и стареца – Вие търсите врагове от телевизионния екран. Тъжно е, че Вашата координатна система се изчерпва със „Студио Хъ“, Слави и порнографски метафори. Да отхвърлиш един дълбоко хуманен текст за българската немощ и честност, само защото авторът му е гостувал в някое студио, е висша форма на предразсъдък. Това е все едно да откажете хляб от пекаря, защото не харесвате телевизора му. Вие не сте написали нищо лошо за стареца, вярно е. Но Вие го използвате като декор за Вашата лична вендета срещу света.

Историята на Руя заслужаваше смирение, а не Вашите анализи на „милфки“ и „джуджета“. Когато човек живее само с омраза към „ония от телевизора“, той ослепява за истинското добро, което се случва точно пред носа му. Пожелавам Ви някой ден да прочетете текст, без да търсите в него партийна книжка. Може би тогава ще разберете защо сълзите на стареца трептяха по миглите му, а не паднаха.

Момчиле Крумов, аз ти разправям, че Авторът Милчев ми е противен, ти ми говориш за сълзите на стареца... Не коментирам текста.

Момчиле Крумов, Статия написана от Георги Лозанов, публикувана в „Дойче веле“ не чета, но това не ми пречи да напиша няколко лоши думи за Автора. Направих грешка като прочетох статия за възхвала на Николай Младенов, Георг и Желязков написана от поета Милчев. Ако искаш прочети първият ми коментар тук- няма нито една дума за текста, стареца, момичето, защото не съм прочела написаното от Милчев... Сега разбра ли какво мисля за Теодора Георгиева, Христо Грозев или Нидал Алгафари... и др.

Момчиле Крумов, българската "художественно- творческа интелигенция" е трагедия, тотал щета. Три пъти се опитвам да започна да чета "Времеубежище"- без успех. Не бих прочела нещо написано от Иво Сиромахов, но веднага ще кажа, че е мръсен чалгар, плагиат и укро- нацист. Гледам Евроспорт без звук, когато коментатор е Николай Драгиев, а Мария Бакалова и Теодор Ушев са.... знаеш ли какви са, а...

@ "Червената шапчица", личното ми мнение не съвпада с твоето. Разбира се, никой няма право да определя предпочитанията на другите, само глупците винаги знаят най-правилното. Относно "Времеубежище", нямах намерение да я чета, но ми я подариха и се наложи. Според мен, нито е добра, нито лоша. Спокойно може да се прочете, както и обратното. Естествено наградена по политкоректни причини. Обаче за Сиромахов мненията ни се разминават. Независимо от брутално циничния стил, за мен е доста добър народопсихолог. Заливал съм се от смях с книгите му, но като се замисля, изключително точно е доловил основните качества на нашенеца.

До Бялджип… - Всеки има право на собствено мнение. Никой няма право на собствени факти. (Муцинка Фешънлиева) Ако имаш възможност гледай предаването „Шоуто на Слави“ с водещ Иво Сиромахов и гост Тодор Тагарев. Ще ахнеш… Чалгар, предател, плагиат, комплексар... В един друг случай, Иво Сиромахов казва, че един от бележитите българи, които го вдъхновяват е разследващия журналист Христо Грозев. Бялджипе, искам да ти кажа, че не харесвам Илияна Йотова и Милена Милотинова... женска интоиция и още нещо...

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ НИКОГА НЕ Е "ВЪЗХВАЛЯВАЛ" НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ, ТРЪМП, РЮТЕ И НЕ ЗНАМ ОЩЕ КОГО. НИКОГА! СЪЖАЛЯВАМ ЗА КОМПЛЕКСАРЩИНАТА, КОЯТО ИЗМЕСТВА ТЕМАТА . Присъствието на такива Шапки е един от случаите, когато ми се ще админите да се намесят.