Докато модерните инфлуенсъри и политически конформисти говорят как трябва да сме „глобални“, „космополитни“ и „балансирани“, аз избирам да бъда българин. Защото онези, които преди 123 години проляха кръвта си в Крушево, Смилево и Странджа, не се бореха за геополитически дефиниции. Те не се определяха като нещо различно. Те се наричаха и умираха като българи!
Днес разни хора постоянно ревизират историята с наглостта, с която картелите вдигат цените на хляба и сиренето. Но истината е проста, исторически документирана и неделима - Македония винаги е била, е, и ще бъде духовно и исторически българска. Както тогава, така и днес, на глобалната шахматна дъска малките нации са просто статистика. След клането в Батак, Европа „проля няколко сълзи“, но на Берлинския конгрес разкъса плътта на България. Същите тези Велики сили, които днес ни четат лекции по морал, право и демокрация, тогава върнаха милиони българи в Македония и Тракия под властта на султана.
Илинденско-Преображенското въстание не беше просто бунт. То беше шамар в лицето на европейската дипломатическа върхушка. Българите в Македония не чакаха спасители отвън. Те излязоха с прашки срещу базуки, с черешови топчета срещу модерна артилерия, за да докажат, че правото на самоопределение не се дава в Берлин, Париж или Лондон. То се отвоюва с кръв.
Днес дефицитът на историческа памет у нас е по-страшен и от дефицита в държавния бюджет. Продаваме националния си интерес на безценица, навеждаме глава пред всеки нов чужд чиновник и превръщаме паметта на героите ни в статистика за празнични четения. Стига толкова навеждане. Илинден е български. Гоце, Даме, Яне и хилядите безименни герои са българи!
02.08.1903 г. - 123 години от Илинденско-Преображенското въстание. Поклон пред паметта на героите!
