Докато овцата чака вълкът да формулира правилата, съдбата й е ясна

Когато преди години започнах разработката си по темата за манипулациите, подходът ми беше журналистически. Описвах фактите и главните действащи лица, както и тяхната полза от извършваното.

Напоследък обаче реших да сменя подхода. Ясно е, че винаги ще има правителства и корпорации, които да имат цяла каскада от цели, които да пораждат нуждата им от манипулиращо въздействие върху големи маси от хора.

Дълго време изучавах и изследвах природата на вълците. Но хищниците са си такива. Давам си сметка, че вероятно доста по-интересна и недостатъчно обяснена територия е психологията на овцата, която вярва на следващия вълк в овча кожа 

България е христоматиен пример за този феномен. Политическата активност в нашето общество обикновено се изчерпва с няколко въпроса. 

Първият от тях е "кога ще се оправим?". Без ясно дефиниран проблем - от какво да се оправим? И без ключовия последващ въпрос - каква цена сме готови да платим за "оправянето"? 

Следващият въпрос е "защо добрите не се обединят". Обикновено "добрите" са опозицията на властта, която по презумпция е лоша. Отново липсват два ключови въпроса - кое ги определя като "добрите", освен собствените им думи и обещания? И най-важното - на база на какво да се обединят? 

Докато овцата чака вълкът да формулира правилата, съдбата й е ясна. И най-тъжното знаете ли кое е? Че ще обвинява кучетата, които се опитват да я пазят. Защото те лаят по нея и я наричат овца. Казват й, че е глупаво да се доверява и на следващия вълк в овча кожа. А овцата си блее обидено и търси следващия вълк, който "да я поведе". 

Та ей това мислене на овцата ми се струва, че е важно да изследвам. Първоначално мислех да го оставя само като академичен труд. Но може би ще го издам и като книга. Не че имам голяма надежда, че достатъчно хора ще го прочетат, а още повече разберат или даже променят. Но като мой обществен дълг. И каквото има да става - ще стане!

Тодор Беленски