ДУХОВНИЯТ ГОСПОДАР И ДУХОВНИТ Е РОБИ!

Духовният роб, каквито са над 90 % от днешните западни хора, вярва, че съществуват само предмети и вещи! Той живее само и единствено в материалния свят, в животинския социален дарвинизъм на съвремието, без, разбира се, да знае нито какво е “социален" нито какво е “дарвинизъм"! Робът отдавна се е превърнал в безобразно и бездушно животноподобно същество, защото е изгубил и образа Божи, и душата, която Бог му е вдъхнал.

Духовният господар, каквито са много малка част от днешните хора, вярва, че умът му съществува самостоятелно и мисли, философства, прави изводи и създава визии. Той презира социалния дарвинизъм, просто защото не е подобие на животно, а истински запазен homo sapiens sapiens, човек, който не е изгубил нито образа Божи, нито душата, вдъхната му от Бога!

Робът е готов да се откаже от свободата си, тъй като отдавна е забравил какво е духовна свобода. Готов е да се откаже от нея заради материалното, заради жалкия си живот там!

Господарят- обратно, е готов да се откаже от живота си заради свободата на мисълта. На него не му е нужен животински живот.

Затова е “уважението” на духовния роб към практиката, вещите и "материалните ползи" и презрението към всякакви „хуманитарщини”, мислене, разсъждения, "философстване" и други формули за “губене на време”.

Господарят, обратно - той знае, че до фундаменталните истини се достига само и единствено чрез “философстване”, тоест - чрез умствен, нематериален труд, чрез ровене и копаене в знанието за мирозданието.

Господарят отдавна разсъждава над понятия като битие, истина, свобода, време, над фундаменталните въпроси, формулирани от великите мислители Имануил Кант и Георг Хегел: Какво мога да знам? Какво съм длъжен да върша? На какво мога да се надявам? Какво е човекът? Какво е същността на реалността? Той знае, че реалността не е просто материя, а е живо, развиващо се съзнание. Знае, че всичко реално е разумно и всичко разумно е реално.

Робът не се интересува от фундаментални истини. Твърде са му отвлечени и ненужни. Той живее тук и сега. Благодарение на вярата си само в рационалното и материалното - тоест (условно) - в “работа, работа, работа”, не успява да осъзнае дори и миниатюрна част от истините за заобикалящия ни свят, пък и не го интересува.

Робът изкарва нещастния си бездуховен живот в клетката на умствената си хралупа, в пресмятане на цени и промоции и в трупане на ненужни вещи. В неговия нещастен живот няма място нито за величие, нито за героизъм, каквито поражда само свободното мислене.

В душичката на роба няма място и за собствено мнение. Стига му готовата, сдъвкана пропаганда, която медиите или разни мошеници му сервират. Изграждането на критично мнение изисква мислене и разсъждения, а за роба това е губене на време.

Тъй като живее тук и сега, робът постоянно се страхува. Екзистенциалният страх е естествена част от живота му. “Само консумацията, фалшивото себедоказване, броенето на пари, забавлението и “вулгарната либерална психология са начините да отблъсне този страх.”

Духовният господар живее съвсем различно - той не се интересува от промоции, презира материалната кочина, в която се е превърнал нашия свят, подиграва се на потъналите в егоизъм, материализъм и рационализъм дивидууми. Господарят търси истините за света, а не вярва на медиите. Той постоянно мечтае за едни по-добри времена на духовно величие и усъвършенства визията си за тези времена.

И - противно на робските очаквания, накрая господарят философ е победител, защото знае простата формула - робите ще умрат, а аз ще отида в рая, защото мисълта е безсмъртна!

Иван Спирдонов (по А.Г.Дугин)