Една по една кризите се нареждат в пъзел, който плаши

За малко забравете всякакви свои пристрастия към Русия, ЕС, САЩ, Турция… Към “Дъгата” и каквото там друго Ви е на сърце.

Забравете за всичко, освен за самите себе си, семейството и рода.

Направете го и се опитайте да “свържете точките”

Безкрайната война на Русия с Украйна;

Взривените потоци, санкции, забрани;

Агресията на САЩ към Венецуела;

Войната с Иран;

Отговорът на Иран - към всички страни - производители на петрол в Залива;

Дайте си сметка за добре планираната от февруари и до днес суматоха по липсата на горива (но не съвсем) благодарение на многобройните “примирия” между СаЩ и Иран…

Ако го направите - не може да не забележите, че бавно, много бавно, но неотклонно вървим към нов енергиен “локдаун”, но в световен мащаб.

Защо бавно ли…

По причина на това, че ако е изведнъж - светът ще изскочи от “тенджерата”.

Чудовищният замисъл не може да се случи изведнъж.

Трябва постепенно да стане;

Да е логично всичко, което ще се изисква от нас, а то - на първо място ще е да се разделим дори с мисълта за нормален живот.

Заети сме да “стискаме палци” за една или друга страна. Да делим света на “добри” и на “лоши”…

Но дори и да има нещо (страна), което да можем да наречем ако не “добро”, поне разбираемо и приемливо, то това нещо - тази страна или група страни, независимо дали съзнателно или не - също е част от “представлението”.

А всички ние - човечеството, сме зрители. И всички на “първия ред”.

Така или инак - светът, какъвто го знаем, няма да бъде.

Пътувания, развлечения, пари в джоба, свободи…

Всичко ще се превърне първо в спомен, а после дори и самите ние - ще ни е трудно да си представим какво е било. За съвсем младите пък - ще е съвсем невъзможно.

/То и сега е така, щом се сетим за “соца”.

Христо Христов