Една улица, една кофа и малко човечност

Отидох да изхвърля следколедната кофа. 

Не че имаше къде, де. Тук вече нямаме кофи, а живописна планина от боклуци, истинска пост-индустриална боклучена елха, чиято празнична топлота е озарена с консервни кутии и пликове за смет, вместо баналните играчки и светлини. И която вече е част от геоложкия пейзаж на квартала. Церемониално сложих моя зелен плик най-отгоре, сякаш е коледната звезда на елхата. 

До планината са се настанили бездомници. И те вече са част от пейзажа. Помолиха ме за храна и ми пожелаха весела Коледа. Качих се у нас и им дадох, макар да не исках, за да не ми искат всеки ден. Е, ама е Коледа. 

Уличната котка на блока също ме издебна и измяука сякаш за да ми пожелае и тя весела Коледа. Да си призная прозвуча доста по-достоверно и убедително в искреността си от някои съседи и роднини. Затова и на нея занесох.

Въпреки, че съм обещал на котката да я направя на ръкавички, ако ме препъне пак, а бездомниците не ги харесвам - постоянно са пияни, се почувствах по-добре. 

В коледно настроение демек.

-----

Добре де, празни приказки. Малко е трудно да пожелаеш искрен поздрав в свят като днешния, където дори боксовите мачове вече са фалшиви, но все пак:

Весела Коледа! 

Наистина Весела Коледа 😊

Daher Farid Daher Lammoth