ЕС на ръба: Украйна, европейската задлъжнялост и българската бюджетна пропаст

ЕС на ръба: Украйна, европейската задлъжнялост и българската бюджетна пропаст

Европейският съюз навлезе в най-турбулентната си политическа и икономическа година от своето съществуване. В момент, в който икономиките на почти всички държави-членки са в рецесия или стагнация, Урсула фон дер Лайен поиска от правителствата на ЕС над 135 милиарда долара нови средства за Украйна – пари за стабилизиране на държавните финанси на Киев и за поддържане на неговите въоръжени сили.

Тази цифра е исторически безпрецедентна. Тя идва в момент, когато дори най-лоялните европейски столици започват да признават, макар и свенливо и страхливо очевидния за всички реалисти факт, че войната навлиза в своя финален етап – и че този етап е неблагоприятен за Украйна. Руската армия има инициативата, украинските ресурси са на изчерпване, мобилизационният капацитет е изтощен, а Западът – уморен.

Въпреки това от Брюксел настояват Европа да продължи да финансира конфликт, чийто резултат вече се очертава ясно. Тази комбинация от политическа инерция и идеологическа ирелевантна обсесия поставя ЕС в позицията на съюз, който хвърля милиарди в конфликт, който не може да спечели, докато собствените му държави затъват икономически. Докато Урсула пише писмо, с което да задължи еврочленките да финансират една вече изгубена война, Франция затъва в чудовищен бюджетен дефицит и държавен дълг, което може да завлече на дъното цяла Европа, а Германската икономика е на изкуствено дишане. Двата мотора на Стария континент са в режим на затихване.

На този фон България също се оказва една от най-уязвимите точки на европейската карта. Нашата държава се намира в процес на ускоряващо задлъжняване, докато бюджетният дефицит расте. През 2025 г., както вече предупредиха икономисти, не е ясно дали българският бюджет въобще ще издържи.

И вместо стабилизация, правителството предвижда още милиарди за отбрана, което в превод означава още милиарди под натиск за участие в блянувана война срещу Русия от брюкселските и българските неолиберални кръгове. Защото без войната те стават автоматически излишни. Тя беше причината за тяхното инсталиране по европейските и родните върхове.

Тоест, тези милиарди не са предвидени за стабилизиране на българската разградена сигурност, а за чужда страна и чужди интереси.

Всичко това съвпада с влизането ни в еврозоната, не по наше желание, но рекламирано като „стратегически приоритет“. То се явява като втори удар по гражданите. Фактите показват, че държави с по-слаба икономика в еврозоната:

-губят монетарен суверенитет,

-влизат в режим на постоянни орязвания,

-посрещат шокове в цените,

-стават още по-зависими от решенията на ЕЦБ, които са съобразени с интересите на силните – Германия, Франция, Холандия.

България влиза в еврозоната в момент на икономически спад, растящ дълг и липса на инвестиции – което прави удара върху икономиката и домакинствата неизбежен.

Междувременно стана ясно, че мече цял месец България продава най-скъпия ток на бизнеса в Европа.

Последствията ще бъдат само две:

-ударно вдигане на цените на стоките, защото бизнесът няма друг прост избор;

-масови съкращения – защото малките и средните предприятия няма да издържат.

В ситуация на световна рецесия, в която хората свиват потреблението, българският бизнес е поставен на колене от управляващите в собствената си държава.

И това не е случайно.

Все по-ясно се вижда, че сегашната власт подготвя скрито бюджетно миниране – схема, в която работи безконтролно, поема се огромен нов дълг, а икономиката се оставя в свободно падане, за да може след това следващото правителство да бъде принудено да прави непопулярни мерки, като щоково вдигане на данъците, замразяване задълго на заплати и пенсии, а виновниците да се измъкнат с възгласи, че „няма алтернатива“, или "ние сме алтернативата, новата власт ни вкара в криза".

Подобна техника сме виждали многократно в европейската политика – Гърция 2010, Италия 2013, Португалия 2011.

Сега този модел се прилага и в България.

Докато ЕС се задъхва от липса на ресурси за Украйна, САЩ пренасочват вниманието си към Латинска Америка, където USS Gerald R. Ford бележи най-голямото американско военно присъствие в региона от 1989 г. насам.

Вашингтон представя пред света, че се подготвя за сблъсък на юг, а Европа вече е остава сама – икономически, военни ангажименти без покритие и вътрешни политически разломи.

Събирането на всички тези процеси – поражението на Украйна, кризата в ЕС, българската задлъжнялост, скъпата енергия, планираните бюджетни разломи, еврозоната и глобалното пренареждане – показва едно: България навлиза в най-рисковия период от началото на XXI век.

Държавата се оказва без стратегическа визия, без икономически буфери и без внятен по върховете политически елит, способен да защитава националния интерес.

Това е моментът, в който обществото трябва да осъзнае, че:

- чуждите войни имат цена, 

- чуждите идеологии имат ограничен срок на годност,

- чуждите решения не ни гарантират нищо.

И най-вече, че българският национален интерес може да бъде защитен само от самата България и нейните граждани!

Академия за глобални анализи

Валентин Кардамски