Фалшивата стабилност по пътя към еврото: Как България влиза в еврозоната въпреки реалното си състояние?

Фалшивата стабилност по пътя към еврото: Как България влиза в еврозоната въпреки реалното си състояние?

На 4 юни 2025 г. Европейската централна банка публикува своя Конвергентен доклад за България, в който официално се „отваря вратата“ за влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Документът отчита, че България формално покрива Маастрихтските критерии – за инфлация, дефицит, публичен дълг, стабилен обменен курс и съвместимост на законодателството.

Но дали това е реалната картина?

Зад витрината на „готовата държава“

Изводът от самия доклад е парадоксален: България не е готова за еврото, но въпреки това ще бъде приета.

Основни аргументи:

❌Критерият за бюджетен дефицит не е изпълнен

Бюджетното салдо се е влошило с 5,2% от БВП спрямо 2019 г., основно заради нарастващ структурен дефицит.

Комисията отбелязва, че формално не стартира процедура по прекомерен дефицит, но това се дължи само на „висока степен на несигурност“.

Това е временно отлагане, не отсъствие на проблем.

❌ Висок инфлационен натиск

Очертава се дългосрочен положителен инфлационен диференциал спрямо еврозоната.

Налице са признаци на икономическо прегряване и ценова спирала при активи и кредити, особено в сектора на недвижимите имоти.

❌ Слаба институционална среда

Комисията признава сериозни проблеми в управлението, съдебната система и борбата с корупцията.

Институционалната слабост ограничава възможността България да води стабилна и предсказуема икономическа политика.

❌ Финансови рискове

България продължава да фигурира в сивия списък на FATF, което поставя под въпрос финансовата ѝ надеждност.

Необходимите мерки по Плана за действие остават неизпълнени или отлагани.

❌ Изостанал капиталов пазар и висока дългосрочна безработица

Липсва напредък в развитието на капиталовия пазар.

Делът на дългосрочната безработица остава висок - показател за структурни проблеми в икономиката.

И все пак: „Зелена светлина“ за еврото?

Как е възможно България да бъде приета в еврозоната при очевидни икономически несъответствия?

Отговорът е: политика, не икономика.

Докладът на думи признава рисковете, но ги омаловажава с внимателно подбрани формулировки като:

„висока степен на несигурност“

„на този етап не се препоръчва процедура“

„ще се изчакат следващи данни“

Това са вратички за политическо прокарване на решение, което не се базира на реалност, а на стратегическа цел.

Геополитика преди макроикономика

Брюксел, а вероятно и Вашингтон настояват България да бъде приобщена не заради икономическа стабилност, а заради лоялност към геополитическия курс.

Влизането в еврозоната се използва като инструмент за засилване на обвързаността на България с ЕС и НАТО.

Това е особено очевидно в контекста на продължаващото противопоставяне с Русия.

Лобизъм и задкулисие

Български политици, включително Кирил Петков, са водили разговори с Урсула фон дер Лайен.

Давани са обещания за бъдещи реформи, въпреки че настоящите критерии не са изпълнени. Давани са обещания да се намери начин да ни вкарат н еврозоната.

Процесът се бута напред със затворени очи и отворени врати.

Демократичен дефицит

Липсва всякаква форма на пряко участие на гражданите в това решение.

Няма референдум, няма реална политическа дискусия, въпреки протестите, които се организират в цялата страна.

Решението за преминаване към еврото се взема задкулисно, с мълчаливото съгласие на управляващите.

В заключение:

Докладът признава: България не покрива всички критерии.
Но решението е вече взето – политически, не икономически.

🔻 Суверенната воля на народа е пренебрегната.
🔻 Обективните икономически данни са изкривени или манипулирани.
🔻 А последствията – ще ги понесем всички ние.

❗ Ако това не е сигнал за съпротива – кое е?
Време е за будност. Време е за действие. Не със закъснение - сега.

Лилия Божкова