От години доверието към институциите у нас е нулево, което допълнително усложнява ситуацията
През последните седмици стотици сигнали за поставени взривни устройства бяха регистрирани в цялата страна. Най-пресните касаят Националната здравноосигурителна каса в София, което наложи евакуацията от сградата на всички служители и посетители.
От Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) потвърдиха, че са предприети действия съгласно установените процедури. МВР (Министерство на вътрешните работи) съобщи, че подобни заплахи са получени и за други обекти на територията на столицата и страната - съдебната палата в Стара Загора, окръжния съд в Ловеч, областната администрация в града.
От началото не месеца на прицел са и редица детски градини и училища. Изпратени бяха анонимни електронни съобщения със заплашително съдържание за поставени взривни устройства, което наложи десетки пъти разтревожени родители да напускат работа, а дечицата да стоят с часове навън. Освен че е октомври и времето не е толкова хубаво, говорим за силен психологически шок сред най-уязвимите. Смяна на режима на сън, на хранене и на други дейности, което неминуемо води и до силен стрес.
Случи се веднъж, втори, трети път. В някои - по няколко пъти. В социалните мрежи родители споделиха и съдържанието на имейли, които звучаха наистина страшно. Бойци, поставени взривни устройства, детонация, части от тела, парче по парче, ножове... Надали има някой нормален, който да не изпита истински страх за най-скъпото си, а когато това се и повтори, нарушава ежедневния ритъм на всяко семейство.
Според разследването на ГДБОП (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“) и МВР имейлите се пращат автоматизирано през хакнати сървъри и VPN услуги извън България (Латинска Америка, държави от ЕС и безплатни анонимни швейцарски пощи), като текстът е превеждан с изкуствен интелект или онлайн преводач. За някои може да звучи успокоително, но на практика не дава ясна информация, нито извършителите са разкрити, нито някой гарантира, че повече няма да се случи.
Вярно е, че до момента всички сигнали са се оказали фалшиви и не са открити опасни предмети или взривове, експерти са категорични, че няма реална опасност, но гаранции, че последваща вълна няма да доведе до масова паника, да не говорим за нещо по-лошо, няма.
Реагират ли адекватно управляващите, е основният въпрос. Безспорно, най-адекватната стъпка беше промяната на стария протокол. Преди години всяка заплаха затваряше училищата автоматично за 24 часа. Сега МВР поема отговорност и часовете продължават след оглед (когато е ясно, че е фалшив сигнал), което спасява учебния процес.
При детските градини положението беше още по-лошо. Веднага след получаване на имейл или обаждане, персоналът беше длъжен да изведе абсолютно всички дечица в двора на градината или в близкия парк, а т. к. полицията запечатваше сградата, децата често прекарваха по 3-4 часа на открито, независимо от метеорологичните условия. Налагало се и да ядат на открито, ако има какво, оставали са и часове без достъп до тоалетна. Персоналът пък започваше паническо звънене по телефоните с настояване родителите да дойдат „до 15 минути“, за да си приберат децата.
След 2023 г. при новите правила, които важат еднакво за училища и детски градини, децата вече не се извеждат навън веднага, освен ако директорът или МВР не открият реален подозрителен предмет при първоначалния 15-минутен оглед. В момента Столичната община провежда допълнителни обучения за директорите и персонала на детските градини, за да се избегне психологическият стрес над най-малките при подобни фалшиви кибер-атаки.
Плюс е, че ГДБОП реагира бързо - почти веднага засичат откъде идват атаките (VPN мрежи, компрометирани чужди сървъри). Но проблемите продължават да са повече - въпреки протокола, в много училища и детски градини директорите и учителите се поддават на паника. Страхувайки се да не носят лична наказателна отговорност, някои от тях продължават самоволно да звънят на родителите с настояване веднага да си вземат децата.
Най-основният пропуск касае обратната връзка - липсата на ясна и бърза информация към родителите. Много от тях често разбират за заплахата от панически съобщения в родителски групи във Viber или Фейсбук, вместо от официално и успокоително съобщение от ръководството на училището. Това създава усещане за хаос, дори когато ситуацията е под контрол.
А за разлика от САЩ и Западна Европа, където се провеждат редовни симулации за реакция при бомбени заплахи или активен стрелец, в България това е по-скоро утопия. В редките случаи, когато се прилага, е неорганизирано и стресиращо за децата.
У нас, по стара родна традиция, и наказанията са все още малки, на фона на тези по света. Да не говорим, че никога не стигат до максималните нива. За предаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, законът предвижда до 3 години затвор. Ако сигналът е довел до масова паника, сериозно блокиране на институции или значителни имуществени вреди, наказанието скача до 5 години затвор. Глобата е от 5000 до 10 000 евро.
В някои страни по света, като САЩ, максималното наказание стига включително до 20 години затвор, а ако фалшивият сигнал доведе до тежък инцидент или смърт при евакуацията, може да е и доживотен затвор.
Във Великобритания наказанията наскоро бяха удвоени, заради масовите сигнали по училищата, като вече достигат до 7 години затвор, а може и да скочат двойно, ако заплахата включва твърдения за използването на биологични, химически или други силно опасни токсични вещества с цел терор и сплашване на обществото.
Говорим ли за финансовите измерения за извършителя, глобата на практика няма таван. Като може да се стигне и до пълна конфискация и искове за обезщетение, а осъденият (или неговите настойници) се задължава да изплати до последната лира разходите за пратените спешни екипи, както и загубите на общините и транспортните компании за блокираната инфраструктура.
Дори извършителят да е непълнолетен ученик, в немалко държави той бива съден като пълнолетен заради огромния обществен отзвук и опасността за стотици деца. В България, уви, знаем как е.
Основният въпрос, който продължава да стои на дневен ред, е кой стои зад всички тези имейли. Вероятно, и според властите, става дума за държавно спонсорирани или чужди хакерски групи, като пиковете на тези вълни обикновено са покрай важни вътрешнополитически събития или избори. Целта вероятно е да се подкопае доверието в институциите и да се парализира ежедневието на хората.
Част от киберекспертите смятат, че зад атаките може да стоят международни интернет общности в „тъмната мрежа“ (Dark Web), които тестват реакцията на сигурността на отделните държави или просто се забавляват чрез масово „сватинг“ (swatting) - изпращане на фалшиви сигнали за спешни случаи.
Но от тези предположения на масовия гражданин не му става по-спокойно, особено когато са намесени и децата му.
И пак стигаме, до един от най-сериозните проблеми в кризисни ситуации у нас - липсата на навременна и координирана комуникация, а не хаотичното разпространение на непълна, понякога и невярна информация. Работеща практика по света е уведомление на близките чрез имейл и автоматични телефонни съобщения, като се отделя и сериозно внимание на предварителната организация за предаване на децата на родителите при евакуация или извънредна ситуация.
Излишно е да споменаваме, че от години доверието към институциите у нас е нулево, което допълнително усложнява ситуацията. Да не говорим за липсата на организирана и работеща система при подобни кризи. И вината и за двете неща не е на обикновения гражданин, разбира се.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
