ГНУС МЕ Е ОТ ТЕБЕ, МАРИЯН БАЧЕВ... И ОТ МЕНЕ МЕ Е ГНУС ЗАРАДИ ТЕБЕ...

И пак да повторя — гнус ме е от тебе, Мариян Бачев... И от мене ме е гнус заради тебе. Гнус ме е, че съм допуснал да ми бъдеш министър на културата. Че работещите в културата — с такъв министър не бих ги нарекъл вече никога „дейци на културата“ — че работещите подвиваха куйруци покрай тебе, за да ти се харесат. Защото нали може да разпределиш някоя порцийка и на тях...

Идвали са, висели са пред кабинета ти, докато ти вътре си се правил на зает с важни държавни дела... Докато ти вътре си скролил на телефона... Сигурно дори си попадал на онлайн снимките им във фейсбуците, изобразяващи ги под текста: „В момента чакам среща с министъра на културата, г-н Мариян Бачев“... И как си разцъквал телефона си, като лигите ти са подмокряли дисплея му от удоволствие...

Господи, че ти под такива постове сигурно си се чувствал като влагалище... Защото такова нещо наблюдавах до себе си в черквата „Св. София“ час и половина, докато опяваха Любен Дилов-син. Господи, имах чувството, че ако влезеш сам в черква, ти няма да целунеш икона, а ще скролиш по нея...

Час и половина ти разцъкваше телефона си в черква. Ти разцъкваше час и половина телефона си тогава, когато опяват блаженопочившия Любен Дилов-син. И не се сдържах... И ти го казах — защото в храма не можех да те набия, а трябваше — и ти казах, че не ме е срам от министъра на културата, а от културата на министъра. Ти дори не знаеш, че това са думи на Радой Ралин.

„Надявам се, че разбираш какво ти казвам“...

Между другото, докато скролеше, подмокрен като вагина, китките увехнаха под мишниците ти... Разбрах, че не си стигнал до ковчега после... Не се притеснявай... Любо сигурно доста се е смял, докато те гледа... И сигурно не е полетял нагоре духът му. Просто е решил да ти изръкопляска с току-що поникналите му ангелски криле и е полетял нагоре... Гнус ме е от тебе, Мариян Бачев. И от мене ме е гнус, че ми се налага да живея с тебе в един живот...

Христо СТОЯНОВ